Парите, които ще се събират от пенсионните и застрахователните компании, ще отиват за по-високи заплати, по-модерни коли, офиси и компютри на надзорниците
КФН обяви в началото на лятото, че си търси нова луксозна сграда под наем - поне 5000 кв. метра в центъра на София - в карето между БНБ, Народното събрание, Министерския съвет и президентството.
Ориентировъчната наемна цена за месец е 76 000 лева с ДДС, което прави малко под 1 млн. лева годишно, пише в. Сега. При предишното преместване преди три години - в нова бизнес сграда на ул.
"Будапеща", наемът бе под 60 000 лева месечно. Тогавашният шеф на КФН Стоян Мавродиев поиска специални преустройства, като само проектът за промените струваше 60 000, а изпълнението - 300 000 лева.
Избухна и скандал, защото повечето членове на комисията обявиха, че не са питани за пренасянето, намират го за излишно и не одобряват харченето на пари.
Комисията за финансов надзор прави нов опит да си уреди финансов и материален разкош - на гърба на контролираните от нея пенсионни компании, застрахователи, инвестиционни посредници и т.н. Тя пусна
за обществено обсъждане проект за законови промени, в който се предвижда драстично вдигане на таксите. Ако предложенията минат, само от пенсионните дружества КФН ще събира милиони левове всяка
година. За лукса да бъде контролирана от комисията пенсионна компания може да се наложи да плаща по 1.9 млн. лева годишно такса "надзор". За застрахователните брокери се предлага скок на същата
такса от 1500 лв. на 5000 лв., което прави 333% увеличение. Ако тези предложения се приемат, със сигурност ще се наложи надзираваните компании също да вдигнат цените и таксите за своите клиенти -
граждани и фирми.
"Изготвените разчети показват необходимост от удвояване на определения към момента бюджет", твърди КФН. За 2017 г. комисията разполага с 11 млн. лева. От мотивите към проектозакона се разбира, че
комисията иска спешно да си купи нови коли, компютри, софтуер, мебели, да се разшири на повече площ и да си издейства по-високи заплати - със сегашните ресурси не смогвала да поема и обработва
лавината от информация и да проверява достатъчно често. А колите били особено важни, за да може инспекторите на КФН да посещават на място компаниите от сектора.
Офанзивата на финансовия регулатор започна преди около година. През октомври 2016 г. новата председателка Карина Караиванова (бивша заместничка на финансовия министър Владислав Горанов) обяви, че
комисията трябва да скъса пъпната връв с държавната хазна и сама да се грижи за издръжката си, което ще стане с увеличение на таксите. Малко след това се появи и проект за промени в тарифата, който
смути компаниите от финансовия сектор. Те обаче не посмяха публично да критикуват скока на таксите - вероятно за да не разгневят надзираващия ги орган.
Промените, които КФН сега отново лансира, засягат огромен брой играчи от финансовия сектор - 335 дружества, чиито акции се търгуват на борсата, 9 пенсионни компании, над 400 застрахователи,
презастрахователи и застрахователни посредници, 69 инвестиционни посредници, над 100 колективни инвестиционни фонда, 60 дружества със специална инвестиционна цел и др.
Комисията събира пари за разглеждане на документи, за издаване и за отнемане на лицензи и разрешения, за одобряване на проспекти, дори за изпити на брокери и актюери. Поднадзорните лица плащат дори
и за това КФН да ги проверява и глобява. В момента например от всяко пенсионно дружество се събират по 15 000 лв. на година плюс по 7500 лв. за всеки управляван фонд. Според проекта обаче годишната
такса "надзор" може да достигне 1.9 млн. лева - твърдата ставка е 100 000 лева, към нея се добавят 50 000 лв. за всеки отделен фонд, който пенсионната компания управлява, а отделно КФН иска да
прибира и "плаващ процент" от събраните пенсионни вноски. Комисията свенливо е сложила таван - в проекта пише, че не може да иззема чрез тази такса повече от 10% от приходите на пенсионното
дружество и че тази такса не може да е по-голяма от 1.9 млн. лева. В проектотарифата е записано все пак, че таксите за надзор, събирани от пенсионните компании, не могат общо да превишават 9 млн.
лева годишно.
В списъка на плащащите тази такса се предлага да влезе и Гаранционният фонд, който покрива щети по "Гражданска отговорност" и "Злополука". Той ще бъде сурвакан с по 140 000 лева годишно.
Проектът е съпроводен със задължителната оценка на въздействието, но тя е съвсем формална, само за "отбиване на номера". Въпреки че готви лъвски скок на таксите, КФН изобщо не си е дала труда да
сметне поне грубо как новата тарифа ще се отрази на поднадзорните й лица и не става ясно с колко десетки милиони левове ще бъдат ударени фирмите от небанковия финансов сектор. Няма нито едно число,
измерващо промените в приходите и разходите на КФН.
Вдигането на таксите трябва да осигури и повишение на доходите на кадрите в КФН, става ясно от мотивите. Предложено е заплатите на ръководството на комисията да се "вържат" със заплащането в
надзираваните компании. Сега за КФН има "котва" - шефът й може да получава до 90% от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание. Председателят на КФН и останалите членове на
комисията обаче искат да взимат поне колкото средните доходи на шефовете в застрахователните, пенсионните, инвестиционните и др. дружества. Известно е, че заплатите във финансовия сектор са сред
най-високите в България и са най-близо до средноевропейските.
Освен това КФН държи приходите от глоби да си остават при нея, а не да отиват в държавния бюджет. Това означава, че инспекторите от КФН ще бъдат силно насърчени да се престарават в проверките и на
всяка цена да откриват нарушения - така осигурените приходи ще се разпределят като бонуси към заплатите.
КФН посочва, че подопечните й компании били съгласни тя да се самоиздържа от таксите, които събира. После признава, че според застрахователите "размерът на таксите не е малък", но веднага допълва,
че високите такси не били чак такова предизвикателство, ако се сравнят с инвестициите, които компаниите трябва да направят, за да отговорят на новите европейски изисквания за
платежоспособност.
Комисията не крие, че с новата си тарифа може да принуди компаниите на свой ред да вдигнат цените и таксите за своите клиенти. Но изтъква, че нейните такси били "пренебрежимо малки" на фона на
другите разходи, които финансовите компании правят и калкулират в услугите си. А и предложените размери на таксите били "съизмерими с обществената значимост" на надзиравания от нея бизнес.
СМЕШЕН ПЛАЧ
Комисията се оплаква, че сега е толкова бедна, че дори не може да си плаща членските вноски в различни организации (1.6 млн. лева), и че сградата, която обитава, й е толкова отесняла, че няма място
за архивите. Всъщност от години комисията е сред бюджетните галеници и винаги получава солидни увеличения на разходите си, а таксите й и в момента са доста високи. Вече е в ход процедура за
намиране на нова "къща" за финансовите надзорници - по-голяма и задължително в топцентъра на София. А съвсем неотдавна КФН вече се премести в суперлуксозна нова сграда - в сърцето на
столицата.
За 2017 г. КФН си извоюва бюджет с разходи над 11 млн. лева. 6.5 млн. лева от тях трябва да се покрият със "собствени приходи" - 4.7 млн. такси и 1.8 млн. лева глоби, а към 4.8 млн. лева е
бюджетната инжекция. Изрично е предвидено, ако комисията събере повече приходи, да си ги похарчи, без да се налага депутатите да й актуализират бюджета.
РЕАКЦИИ
Проектът на КФН е в тотално противоречие с декларациите на кабинета "Борисов", че поема курс към разтоварване на бизнеса и гражданите от бюрокрация и такси, коментираха вчера от Българската
стопанска камара. Предложенията граничат с институционален рекет - посланието към поднадзорните е "преглъщате високите такси или ще ви спукаме от проверки и глоби", коментира изпълнителният
председател на БСК Божидар Данев.
От финансовия сектор, който ще е потърпевш, засега отказват да коментират проекта. Представители на компании от бранша неофициално казаха пред "Сега", че скокът на таксите е притеснителен, а освен
това нарушава няколко български закона, според които държавните ведомства са длъжни да съобразяват размерите на таксите с реалните си разходи и нямат право да ги раздуват.
ПЪЛНА ПРОМЯНА
Проектът предвижда всички работещи в КФН да минат на трудови договори - а в момента 90% от експертите там имат статут на държавни служители. Карина Караиванова не крие мотивите си - да може
по-лесно да уволнява и назначава кадри. В КФН работят 255 души.
