Склонността да „се мерят” и сравняват с колегите подтиква служителите и мениджърите в компаниите към некоректни действия, показва серия от научни експерименти
Конкуренцията е голям стимул. Често пъти тя ни тласка към постигане на нашите цели и ни мотивира да бъдем все по-добри, все по-усърдни в това, което правим. А когато се справяме по-добре с работата
си, можем да очакваме по-голяма заплата, престиж, авторитет и израстване в кариерата. Всичко това повишава самочувствието, увереността и самооценката. Но конкуренцията може да ни заслепи и да
създаде редица морално-етични проблеми. Учени от Харвард публикуваха наскоро резултатите от серия проучвания, които показват, че конкуренцията може да доведе до казуси, които се простират далеч
отвъд доброто или лошото представяне в работата. Заслепяването заради конкуренцията и склонността да се предприемат някои недотам етични действия е проблем във всички области: колеги, които се
държат некоректно на работното място, мениджъри, които гонят заложените цели за тримесечието, дори и политически партии, които харчат средства от кампаниите си, за да привлекат гласоподаватели,
пише TechNews.bg. Общият знаменател в тези случаи е, че има малко печеливши ситуации, а заложени на карта са пари, напредък и репутация.
Това, което често подклажда ожесточената конкуренция, е разбирането, че начинът, по който се справяш със задачите, се оценява не в абсолютно изражение, а в сравнение с другите. На работното място
различни типове класиране и рейтингови системи оценяват кой как се справя със задачите си. На тази база се определя кои са топ 20% от служителите, категоризирани като високопроизводителни, и кои са
най-слабите 10%, които пък са пред риска да бъдат освободени.
Точно сравняването с другите може да се окаже извор на неетично поведение, установили са изследователите от Харвард след няколко проучвания. Анализът им е публикуван в сп. "Управление на човешките
ресурси”.
В едно от изследванията учените помолили 164 студенти да прочетат хипотетичен сценарий (основан на истинска история) за инвестиционен банкер, изправен пред етична дилема, и да преценят вероятността
той да направи нещо некоректно. Пред студентите са представени на случаен принцип три сценария за заплатата на брокера: фиксирана заплата без бонус; фиксирана заплата с бонус, обвързан с броя на
сделките; и фиксирана заплата с бонус, обвързан с представянето спрямо колегите.
Резултатите категорично показват, че когато става дума за относителното представяне, студентите очакват брокерът да се държи по-неетично. В конкретния случай тяхното очакване е, че брокерът ще
използва нечестни тактики, за да прикрие голяма загуба, до която се е стигнало заради проблемна негова сделка.
В друг подобен експеримент на 184 участници е представен сценарий, в който трябва да се вземе решение. Разгледан е случаят на университетски професор, който е близо до момент на оценка на труда си
и е номиниран за престижен национален конгрес. Ръкопис на професора е изпратен до авторитетно списание, а публикуването му е от ключово значение както за оценката на професора в университета, така
и за номинацията му. Анализът на данните в ръкописа обаче не дава желаните резултати и професорът е изкушен да манипулира данните.
Участниците в експеримента са помолени да предскажат вероятността професорът да манипулира данните по скала от 0 (никаква) до 100 (със сигурност). Респондентите са произволно разпределени в две
групи – едните трябва просто да отговорят, а другите – да посочат възможните последици (както положителни, така и отрицателни) от манипулацията. Резултатите сочат, че средната вероятност за
манипулиране, според втората група, е значително по-ниска. По-късно същият експеримент е проведен с друга група респонденти, в която те самите влизат в ролята на професора.
Серия от последващи експерименти потвърждава наблюденията на учените, че склонността да "се мерим” и сравняваме с колегите е способна да провокира некоректни и неетични действия. В резултат,
учените са изготвили няколко препоръки:
Разиграване на етични драми: ръководителите могат да помолят служителите и екипите да спрат и да се замислят, преди да вземат важно решение с етично въздействие. Хората могат да помислят и обсъдят
позитивните и негативните последици от действията си.
Организиране на "етични хакатони”: редовно събиране на членовете на екипа, за да се споделят предстоящи решения. Участниците е добре да направят пълна "дисекция на решенията”, да спорят, дори да са
"адвокат на дявола” и да повдигнат всички възможни проблеми.
Време за размисъл: служителите е добре да бъдат насърчени да подходят "рефлективно”, внимателно, да се замислят за последствията. Могат да се направят обучителни сесии за подпомагане на служителите
да умеят да спрат и помислят критично.
Етиката като част от културата: в организацията може да се включат принципи на етичното поведение като "спри и помисли” и "потърси мнения”.
В по-дългосрочен план може да се помисли дали и как да продължат да се използват системите за оценяване на служителите, които съдържат елементи на сравнение с колегите и конкуренцията. Някои
организации продължават да експериментират в тази посока, като в Microsoft, например, тотално са се отказали от подобен тип оценяване.
