Каква пенсионна реформа е нужна на България, така че да постигне достойни и сигурни пенсии през следващите десетилетия
Отговорът на този въпрос се очаква да бъде получен след 71 дни. След неофициални консултации вчера, днес, вторник, 20 януари, най-после започват експертните обсъждания на параметрите на бъдещата реформа.
Предварително управляващите са си дали хоризонт до 31 март, за да стигнат до общи компромисни решения.
Как и с колко да се увеличи възрастта за пенсиониране и осигурителният стаж? Какъв да е размерът на пенсионната вноска, да се променя ли тя и с какъв размер? Как да се реши въпросът с ранното пенсиониране в силовите ведомства? И как да стане всичко това с минимум социално напрежение и максимум съгласие от всички засегнати?
Консултациите ще стъпят върху документите, подготвени от работна група експерти под егидата на бившия шеф на Националния осигурителен институт (НОИ), а след това и служебен министър Йордан Христосков. Разработката му включва различни варианти, всеки от които обаче предвижда увеличаване на възрастта и намаляване на привилегиите.
Отсега е ясно, че се стъпва на хлъзгава почва - вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, под чиято егида ще се водят консултациите, предлага постепенно увеличаване на осигурителната вноска с незначителните според него 0.5 процентни пункта, докато в правителствен документ е записано, че те ще останат непроменени поне до 2017 г. ГЕРБ вече прокараха текстове в ущърб на универсалните пенсионни фондове, а Реформаторите обявиха, че ще внесат изменения.
Сега се поставят нови въпроси - за таксите на фондовете, за прехвърлянето на вноските към солидарния стълб, за качеството на управлението и умножаването им. Но и за свободата или отсъствието й при избора на алтернативи - като например идеята правилата за смяна на пенсионния фонд да се определят с постановление на Министерския съвет.
