Съществува ли вероятност COVID-19 да окаже влияние върху лихвите у нас
Едва ли някой си е представял, че световната икономика може да бъде застрашена от човешки вирус. По-голямата част от очакванията бяха насочени към пазара на недвижимите имоти и именно от там бяха
очакванията, че ще настъпи кризата. Точно защото никой не е успял да предвиди това събитие, все по-често го срещаме под термина "черен лебед". Черен лебед по едноименната книга на Насим Талеб
накратко означава единично събитие, което е изключително трудно за прогнозиране и води след себе си трайни и негативни последствия във финансовия свят. Според анализаторите на финансовия портал
moitepari.bg тепърва ще усещаме последиците (финансови, социални, политически и т.н.) от вируса. И ето тук стигаме до въпроса COVID-19 ли е причината за възникването на горепосочените събития.
Отговорът е – вирусът катализира настъпването на онези процеси, които икономистите очакваха да настъпят. Истинските причини накратко са: продължителните и непродуктивни процеси на централните банки
да наливат пари в системите, които от своя страна създадоха сериозни деформации в отделните държави. За пример ще дадем датската централна банка, която за да стимулира икономиката, въведе
отрицателни лихви още през 2012 г. Така държавата се превърна в първата страна, в чиято икономика действат отрицателни лихви. Друга страна е Швейцария. Само преди няколко дни доклад на Credit
Swisse предупреди, че отрицателни лихви правят кредитния ресурс евтин, което води до покачване в цените на недвижимите имоти заради засиленото търсене и крайният резултат е, че все по-малка част от
населението може да си позволи да закупи имот с инвестиционна цел. Швейцарската национална банка многократно е предупреждавала за опасност от надценяване на пазара на недвижими имоти. Всъщност, ако
трябва да сме точни, националните банки не одобряват политиките, които използват централните банки, за да стимулират заетостта, инфлацията и производството.
Лихви и COVID-19
Вместо COVID-19 да накара централните банкери да се замислят за провежданата до момента политика и преосмислят действията си, преди няколко дни станахме свидетели на още едно понижаване (с ½
процентен пункт) от страна на Федералния резерв на САЩ. И, забележете, аргументът за това понижение е разпространяващият се коронавирус. Много е вероятно това действие да провокира поредното
понижаване на лихвата върху основната лихва от страна на ЕЦБ. Едно такова действие, погледнато изолирано от останали процеси, би направило цената на кредитите от банки още по-достъпна. В сегашната
ситуация обаче, когато световните финансови пазари са обзети от тревога, очакванията са, че по-скоро банките ще започнат да постепенно да повишават лихвените нива. Тази корекция е съвсем очаквана,
защото в период на несигурност те увеличават размера на рисковата надбавка над основната си лихва. Това не бива да е повод за притеснение или поне не за онези, които правилно са структурирали дълга
си спрямо задълженията и са успели да спазят правилото сумата на месечните задължения да не надхвърлят 40% от нетния разполагаем доход. Нещо, за което анализаторите повтарят непрекъснато. Няма
място за паника относно стабилността на банковата система, защото в режим на парична политика (валутен борд) българските банки са добре капитализирани и устойчиви на външни шокове заради
изискването да заделят значителни резерви и провизии, които да им помогнат да устоят дори и на най-негативни сценарии.
Към момента липсват сигнали, че банките възнамеряват да обърнат тенденцията да подобряват условията по заеми и са в периода на задържане. Ако обаче кризата продължи, леки покачвания са очаквани и
резонни. В момента очакванията са такива, че българската икономика няма да бъде засегната сериозно поради обстоятелството, че най-засегнати ще бъдат страните, в които износът е преобладаваща част
от икономиката.
Как банките формират лихвите си при жилищни кредити
Масова заблуда сред потребителите е, че лихвата по кредита, който са изтеглили, няма възможност да се променя (разбира се, изключение тук са кредитите с фиксиран лихвен процент). В преобладаващата
част лихвите са плаващи и в момента само една банка предлага оферта с фиксирана лихва за целия период. Обичайно фиксираните лихви са за период до 3 и най-много 5 години средно и през този период
банката няма право да предприема промени в първоначалния й размер. Масовите оферти са с плаваща лихва, което означава, че банката има право да я променя през срока на договора. Проучване на
moitepari.bg установи, че лихвата в този случай се образува от цена на привлечения ресурс (разходите за лихви по депозити) + фиксирана надбавка. Имайки предвид лихвите по депозити, клонящи към 0%,
то можем спокойно да твърдим, че лихвата всъщност представлява размера на фиксираната надбавка на банката. Именно тя отчита риска, който банката поема при предоставяне на кредита.
И за да не бъдем прекалено песимистични, ще завършим с това, че спадът на финансовите пазари представлява добра възможност да вземете участие в тях, закупувайки активи на по-ниска цена. Всъщност,
точно такова е и посланието на финансовия гуру Уорън Бъфет. Ако трябва да извлечем максимума от позитивната част в ситуацията, бихме казали, че корекциите, които настъпват в икономическия живот в
момента, биха могли да бъдат в известна степен здравословни за икономиките в дългосрочен план, защото са необходим коректив на процеси, които са изкривявали естествената пазарна среда.
