Заради Covid-19 българи и румънци сега умират дори по-млади от преди
Българи и румънци живеят най-кратко в Европейския съюз, сочи последният Здравен доклад на Европейската комисия, пише econ.bg, цитирайки EUObserver. Докладът показва, че заради Covid-19 българи и
румънци сега умират дори по-млади от преди. Продължителността на живота в България и Румъния е спаднала съответно с 1,5 и 1,4 години през 2020 г. заради пандемията с Covid-19 – двойно повече от
средните 0,7 години на европейско ниво.
Европейските страни с най-висока продължителност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), а Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на
последните места.
В България, подобно на Румъния, "пандемията от Covid-19 временно обърна години напредък в продължителността на живота, която вече бе най-ниската в ЕС през 2019 г. Въпреки подобренията в здравната
система през последното десетилетие влиянието на трайно високорисковите фактори, високите нерегламентирани плащания и прекомерно фокусираната в болниците грижа продължава да възпрепятства работата
на системата", се казва в доклада.
Продължителността на живота в Румъния и България се увеличи съответно с 4 и 2 години през периода 2000-2019 г., но все още остава под средното за ЕС съответно с 6 и 8 години.
Основна причина, която скъсява живота на много българи и румънци, е болната система на здравеопазване.
Разходите на глава на населението за превенция в двете страни са най-ниските в ЕС, се казва в документа. Здравната система е с недостатъчно финансови ресурси и се представя слабо.
Въпреки увеличаването на бюджетите напоследък здравното финансиране за първична медицинска грижа е най-ниското сред страните от ЕС. Слабото представяне на първичната здравна грижа и превенцията
може да обяснят високите нива на смъртност в Румъния и България както по предотвратими, така и по лечими причини.
Според доклада в България "оценките показват, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната медицинска помощ, отивайки директно в болничните спешни отделения".
Здравеопазването в двете страни през последните години неизменно се класира на последните места в индекса за потребителско здраве Euro Health Consumer в ЕС. Румъния (661 евро на жител) и България
(626 евро на жител) харчат по-малко за медицинската си система от всяка друга страна от ЕС, показват данни на Евростат, и са доста назад спрямо лидери като Люксембург, Швеция и Дания, които заделят
по над 5500 евро на жител всяка година.
Друг проблем, идентифициран в доклада, е липсата на медицински персонал.
