И докато кризата потопи милиони хора от средната класа в икономическа несигурност, то тя изглежда почти не е засегнала много богатите
Дългогодишната икономическа криза в Испания не само увеличава редиците на бедните, но и дава възможност на богатите да станат по-богати. Това пише иника Тарвайнен от агенция ДПА, цитирана от БТА.
От 2007 година пропастта, разделяща най-бедните 20 % от испанското 47-милионно население от най-богатите 20 %, се е разширила с 30 %, сочи изследване на католическата благотворителна организация Каритас, разпространено в края на март. През 2012 година близо 13 % от домакинствата в Испания посочват, че е "много трудно" доходите да им стигат до края на месеца, което е по-голям дял в сравнение с почти 10 % през 2011 година, според данни на националния статистически институт (INE).
Същевременно хората, влизащи в директорските бордове на 35-те компании, чиито акции са включени в борсовия индекс Ibex, са спечелили миналата година общо 286,6 милиона евро (373 милиона долара), с 5,6 % повече в сравнение с предходната година, информира в. "Паис".
"При икономическия бум от 1995-2007 година социалните различия не се забелязваха толкова ясно", коментира Франсиско Лоренсо, координатор на изследователския екип на Каритас. При сегашната криза обаче тези различия вече не се възприемат просто като "несправедливи", а като "агресивни", казва той.
Испания е във втората си рецесия за три години. Централната банка очаква икономиката да се свие с 1,5 % през 2013 година. Над 26 % от трудоспособното население са безработни. Около 11 милиона души, живеещи в Испания, са официално бедни с годишен доход под 7300 евро. Не всички бедни са без работа. Орязването на социалните придобивки от правителството засяга и работещите. На много от тях бяха намалени и заплатите. През 2010 година от работещите хора, живеещи в Испания, близо 13 % са бедни, което е повишение спрямо почти 11 % през 2007 година, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
И докато кризата потопи милиони хора от средната класа в икономическа несигурност, то тя изглежда почти не е засегнала много богатите. Богатството на Амансио Ортега, например, се е увеличило с близо 40 % през 2012 година, според агенцията за финансова информация Блумбърг. Ортега е собственикът на текстилния гигант Zara и един от най-богатите хора в света. Икономическата криза разби широко разпространената теория, че състоянието на богатите постепенно облагодетелства и по-ниските класи (т. нар. теория trickle-down - бел. прев.), отбелязва Лоренсо от Каритас. "Тази теория обикновено рухва във времена на криза", допълва той.
Когато Испания стана демократична държава след смъртта на диктатора Франсиско Франко през 1975 година, по-силното икономическо развитите първоначално намали неравенството през 80-те години. След това обаче тази тенденция спря и класовите различия не бяха преодолени и по време на икономическия бум от 1995-2007 година. Растежът се основаваше предимно на строителния сектор, който основно просто създаваше несигурни работни места, обяснява Лоренсо. В същото време Испания не поведе достатъчно силна социална политика като облагане с данъци, за да се преразпределя богатството, допълва той.
И макар богатството на хора като Ортега да може да се приписва на техните бизнес умения, възприятието, че много богаташи не заслужават богатството си се засилва. Доходите на членовете на управителни съвет на компании, влизащи в състава на Ibex, са се увеличили през 2012 година въпреки че печалбите на техните фирми са спаднали с 57 %, а акциите им са загубили 4,6 % от стойността си. Испанските съдебни власти разследват десетки шефове на банки, които са докарали институциите, в които работят, до ръба на фалита. Много от тях са получили големи суми обезщетения преди да се оттеглят от поста си. Петима директори от Novagalicia, например, са получили общо 30 милиона евро компенсации. Банката трябваше да бъде спасена с 8 милиарда евро държавна помощ.
Много испанци свързват обезщетенията, изплащани на банковите шефове, с незаконните доходи на корумпираните политици. Бивш касиер на Народната партия на премиера Мариано Рахой, например, е заявил пред съдия, разследващ корупционен скандал в партията, че по-рано е имал над 30 милиона евро по сметки в швейцарски банки. Общественото недоволство е осезаемо. "Защо някой трябва да плаща данъци, създадени от политиците, които са затънали до гуша в корупционни скандали?", пита мадридски данъчен съветник.
Раздразнението обхвана и експертите по бедността. Бюджетите за здравеопазване и образование имат ключово влияние върху различията в доходите, твърдят те, а политиците, някои от които са заподозрени в корупция, орязват тези разходи. Някои критици дори изразяват мнение, че управляващата класа съзнателно се възползва от глобалната криза, за да "приватизира" социалните придобивки.
"Икономическата криза е успех за финансовите и промишлените олигарси и политическия елит, чиято мечта за "премоделиращ се капитализъм", който да обслужва интересите им, става реалност", пише професорът по икономика Фернандо Луенго. Социалното неравенство не е проблем само за бедните, отбелязва Лоренсо. Изследвания сочат, че "обществата с голяма бедност не са способни да постигнат силен икономически растеж", допълва той.
