Само 13 % от заетите в предприятията очакват закриване и фалит
Според КНСБ има силен дефицит на информация относно ангажиментите, поети в процеса на преговорите и последиците, които ще настъпят в следствие пълноправното членство в ЕС във всички области на
живота. Синдикатите подчертават необходимостта за реалистична информационна кампания сред всички слоеве на обществото, която да помогне за подготовката им за членство.
Във връзка с това КНСБ организира своето анкетно проучване, осъществено от Института за синдикални и социални изследвания в предприятия във всички региони на страната и в преобладаващата част от
браншове на стопанската и бюджетната сфера. В анкетата са участвали общо 1303 души. Най-голям е процентът на анкетираните в София и Пловдивска област, следвани от Варненска и Великотърновска
области. Резултатите показват, че близо 90 на сто знаят, че на 25 април ще бъде подписан договора за присъединяване на страната към ЕС. Информираността за подписването нараства при групите с
по-високо образование и по-висока възраст. Над 50 на сто посочват, че са информирани , но само за някои от ангажиментите , които България е поела в процеса на присъединяване, като най-висок е дялът
при групата над 60 години и на висшистите. Над 30 на сто не са информирани, но биха желали да научат какви са тези ангажименти, като тук най-активни са лицата между 42 и 45 г. и тези със средно, и
средно специално образование. Само 11, 8 на сто посочват, че знаят какви ангажименти е поела България в процеса на присъединяване. Налице е изразена нагласа за получаване на повече информация.
Сравнително по-високо доверие към правителството регистрират групите от 26 до 45 г. и тези с основно образование , а към КНСБ –от 46 до 55 г., с полувисше и висше образование. Над 18 на сто
показват недоверие към повечето институции и организации –те считат, че никой няма да каже ясно истината за присъединяването ни.
Информираността на хората става по-ясна при анализа на различните очаквания –позитивни и негативни. Така най-високи са очакванията за повишаване на жизнения стандарт в следствие присъединяването
–47, 7 на сто, както и за подобряване възможностите да се учи , работи , пътува-45, 0 на сто. Анкетираните очакват също мир и сигурност- 37,3 на сто, свобода на движение на стоки, услуги,
капитали-35,2 на сто, повече толерантност и спазване на човешките права-33,5 на сто, повишаване авторитета на държавата –31 , 9 на сто, намаляване на престъпността и корупцията –31,2 на сто.
Сравнително по-малко очакват намаляване на безработицата-24,3 на сто. Като цяло нереалистични са най-вече очакванията за подобряване на жизнения стандарт, които са и най-често посочваните.
Най-много са опасенията от повишаване на цените и обедняване- 59, 4 на сто, следвани от опасения от масови фалити на фирми –46, 4 на сто и напускане на страната от повечето млади хора-44, 9 на
сто.
Интересни са и данните относно очакваното бъдеще на предприятията, в които са заети анкетираните. Само 13 на сто очакват закриване и фалит, но близо 28 на сто очакват оцеляване за сметка на
съкращения на част от персонала. Очевидно дори и при фалит или съкращения част от анкетираните се надяват да запазят работните си места или да си намерят нови.
35, 7 на сто настояват КНСБ активно да участва в разработването на стратегии и политики за подобряване конкурентоспособността на българската икономика , за да няма масови фалити, а 34,2 на сто-
конфедерацията да настоява за промени в Конституцията за разширяване социално-икономическите права на гражданите. В същото време над 70 на сто настояват КНСБ да продължи да се бори за реално
нарастване на доходите и против обедняването, над 53 на сто-да продължи борбата с безработицата, 42 на сто –КНСБ да настоява за модернизиране на социално-осигурителните системи, а 41 на сто - да
защитава трудовите и синдикални права на заетите, и спазването на трудовото, и осигурително законодателство.
