Преобладаващата част от търговските банки образуват лихвите си въз основа на цена на привлечен ресурс в банковата система
Решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) в края на месец юли, на което беше взето решение за увеличаване с 0.5 пр.п. на основната лихва, предизвика логичните въпроси, свързани с вероятността
и възможността търговските банки в България да предприемат корекции в същата посока на лихвите по кредити. Експертите на финансовия потрал MoitePari.bg изготвиха кратка справочна таблица, съдържаща
обобщена информация с т.нар. "Референтни лихвени проценти", които търговските банки прилагат по отношение на ценообразуването си, използвайки ги като бенчмарк. Тази кратка таблица съдържа поотделно
методологията на всяка отделна банка и по-конкретно при какви условия всяка банка може да променя лихвите.
По-детайлен анализ на таблицата сочи, че преобладаващата част от търговските банки образуват лихвите си въз основа на цена на привлечен ресурс в банковата система. Какво ще рече това? Това
означава, че, на първо място, търговксите банки при образуване на лихвите си взимат данните за средните лихвени нива в банковата система, които БНБ публикува всеки месец. Една част от тях взимат
средният размер на ефективната годишна лихва за депозити нов бизнес (новооткрити депозити), а друга използват средната лихва по депозити по салда (това е лихвата по открити вече депозити). През
годините разликата между двете е била пренебрежимо малка. Това на практика означава, че банките, които образуват по този начин лихвите си, могат да ги коригират, когато лихвите по депозити в
банковата система започнат да нарастват. Ще започнат да нарастват в момента, в който банките изпитат нужда да плащат повече за този ресурс. Първата стъпка е онези, които временно спряха да откриват
депозити, да активират предложенията си отново.
По-долу в таблицата можете да се запознаете кои банки формират по този начин лихвите си. Те са обособени в Група 3 в таблицата.
Втората група банки, която може да бъде обособена е тази, при която се използва EURIBOR (Euro Interbank Offered Rate) в конкретните срочности или средното лихвено равнище, при което банките в
еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Обикновено се използват стойностите на Reuters, с избрани срочности от 6 и 12 месеца, които се движат във времето с абсолютно еднаква посока, като от
няколко месеца стойностите му започват да нарастват, както е видно от графиката по-долу. Кои банки формират по този начин лихвите си, можете да видите в група 1 от таблицата.
*Източник: Euribor rates - all information on Euribor (euribor-rates.eu)
Oстаналите търговски банки образуват лихвите си на базата на ОЛП, публикуван от БНБ и две банки, които имат малко по-различно образуване на лихвата (Пощенска банка и ЦКБ), като при първата, освен
средният размер на лихвата по депозити в банковата система, участва и един специфичен компонент, който при останалите не същестува и по-конкретно доходността до падежа на дългосрочни бенчмаркови
ДЦК, емитирани от Република България.
При Централна кооперативна банка пък специфичното е, че освен средната лихва по депозити, в референтният им лихвен процент участва и темпа на инфлация в страната, публикуван от НСИ. Към момента
банката е взела решение да не увеличава лихвите, заради нейното нарастване.
