ИСТОРИЯТА на застрахователното дело и неговото начало се свързва с морските рискове и развитието на посредническата дейност е вървяло успоредно с морското застраховане, твърди Лука Доков, застрахователен и презастрахователен специалист.
Една от първите справки за съществуването на застрахователните посредници е от 1575 г. По онова време издаването на полици е било прието като специализирана правна практика и било извършвано от лица, наричани нотариати. По-късно обаче монополното право за упражняване на тази дейност било прехвърлено на някой си Ричард Чандлър, което предизвикало възмущението и протестите на нотариатите. Към тях се присъединили и тези, които подпомагали търговците в техните сделки, включително и издаването на застрахователни полици и подобни осигурителни документи. Това, изглежда, са били първите брокери.
По времето на случая Чандлър тези, които търсили застрахователно покритие, имали две възможности - или да отидат директно при подписвачите, или да си наемат посредници.
С развитието на британската търговия и най-вероятно в началото на 1700 г. застрахователните брокери станали една добре обособена част от лондонския пазар. Рисковото естество на морското застраховане означава, че никой не трябва да рискува повече от една минимална част от състоянието си в каквато и да било сделка. Ето защо трябвало да се намери някой да обикаля Ситито и да търси подписвачи, които да споделят риска срещу процент от определената премия.
Най-впечатляващия факт в отношенията между клиента, брокера и подписвача си остава случката с кораба Титаник. В мрачния ден на февруари 1912 г. в 5.30 ч следобед в офиса на брокерската фирма Бауринг в Лондон се получава телеграма за пласиране на висящ голям дял от застраховката на кораба, останал непокрит. До Лойдс бил изпратен брокер, който да провери какво може да се направи в последния момент. След безрезултатно търсене по офисите на стълбите той среща г-н Джон Повах - многоуважаван подписвач в тези рискове. Г-н Повах отбелязва, че ставката в момента е 25 гинис на 100, но ако трябва да запише такъв голям обем, ставката ще е 30 гинис на 100: "Донеси слипа утре и аз ще го подпиша. Сега бързам." На следващата сутрин потъването на Титаник било факт, но у никого нямало съмнение, че устно приетото участие има задължителен характер.
