Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви вчера, че МВФ ще намали прогнозата си за световния икономически растеж за 2023 г. от спрямо настоящата оценка за експанзия от 2,9 на сто, предаде Франс прес, цитиран от БНР.
През юли Фондът намали прогнозата си за растеж за тази година до 3,2% и за следващата година до 2,9%, като това представлява трета поредна низходяща ревизия.
Една трета от страните се очаква да претърпят икономически спад с поне 0,5% и "дори когато растежът е положителен, ще се почувства като рецесия поради растящите цени, които намаляват доходите", каза Георгиева.
"Като цяло очакваме глобална загуба на икономическо производство от около 4 трилиона долара от сега до 2026 г. Това е размерът на германската икономика и ще представлява огромен неуспех", подчерта тя.
Кристалина Георгиева призова държавите и институциите да "действат сега и заедно", заради нарастващия риск от рецесия в света, предизвикан от взаимосвързаните икономически сътресения.
Смущенията в световното предлагане вече бяха предизвикателство, тъй като търсенето нарасна след забавянето на коронавирусната пандемия, подхранвайки инфлацията в световен мащаб, а напрежението се влоши след руското нахлуване в Украйна, определено от шефа на МВФ като "безсмислена война", което предизвика скок на цените на храните.
"Инфлацията далеч не е преходна, а стана по-устойчива" и действия, преди високите цени да се затвърдят, представляват ключово предизвикателство за политиците, посочи Георгиева, предупреждавайки, че "цената на грешна политическа стъпка може да бъде огромна".
Шефката на МВФ поддържа изцяло действията на централните банки срещу инфлацията, но предупреди за възможни рискове от "твърде силното и твърде бързото" затягане на паричната политика, което би могло "да потопи редица икономики в продължителна рецесия".
Георгиева подчерта и необходимостта от фискални политики, които да помогнат на най-уязвимите сегменти от обществото, но предупреди, че усилията трябва да бъдат насочени "с лазерно точен фокус върху домакинствата с по-ниски доходи", за да се избегне действие срещу провежданата в момента затягаща парична политика.
