Оказва се, че по-голямата част от парите са се върнали в кредиторите
Само около една десета от над 125-те милиарда евро, заети на Гърция от май 2010 г. насам, са се озовали в държавните хазни. Това изчислява френският ежедневник "Фигаро" в анализ на това как Гърция е използвала милиардите евро финансова помощ, съобщи бТВ.
По-голямата част от парите са послужили за изплащане на вноските по колосалния държавен дълг на Гърция, натрупан през последните десетилетия, както и за покриване на държавния дефицит, тоест за запълване на ямата между разходите и приходите, и за укрепване на капитала на гръцките банки, които са на ръба на краха.
Тези пари бяха налети от Франция, Германия и другите европейски партньори на Гърция. Натрупаният през последните години държавен дълг дойде от това, че огромни суми бяха наливани за заличаване на дефицита.
ЕК, която следи изпълнението на спасителните планове за Гърция, засега не можа да поясни точно как Атина използва отпуснатите й суми.
През 2010 г. ЕЦБ откупи между 47 и 55 милиарда евро гръцки дълг, за да спре напредването на кризата. Така че съгласно горепосочената схема за харчене на отпуснатите помощи, излиза, че голяма част от тях се връщат у ЕЦБ. Така например 88 процента от погасяването на заемите, които трябва да извърши Гърция до края на настоящата година, касаят облигации по дълга, държани от ЕЦБ.
Тройката кредитори - ЕЦБ, МВФ и ЕК, всъщност плаща сама на себе си, заключават експерти от голяма американска банка.
За да са сигурни, че Гърция ще използва парите само по предназначение, нейните партньори решиха от началото на втория план за помощ миналия март да изплащат помощите в така наречената блокирана сметка.
В действителност по време на първия план /май 2010 г.-декември 2011 г./ правителството в Атина беше склонно да взима от тези пари, за да покрива разходите по текущата сметка на страната, признава бивш член на европейските мисии в Атина. Блокираната сметка играе важна роля, ако гърците се покажат по-малко склонни към сътрудничество, допълва същият бивш високопоставен европейски представител.
Така ако Атина откаже да изпълнява задълженията си в замяна на помощта, то финансирането, отпускано за запълване на дефицита, може да бъде спряно, но финансирането за изплащане на дълга може да продължи.
Подобно нещо се случи през май. Един милиард евро, предназначени за държавните хазни, бяха задържани при последното европейско плащане в очакване на резултатите от изборите. Натискът върху следващото гръцко правителство ще бъде голям. Атина, според пресата, има само 2 милиарда евро, за да плати сметките си, заплатите на чиновниците и пенсиите на пенсионерите. Така тя ще издържи, според изчисленията, само до 20 юли.
