Малките вулканични изригвания вероятно изхвърлят повече газ в горните слоеве на атмосферата на Земята, отколкото се смяташе по-рано
Това помага за забавяне на глобалното затопляне, се казва в американско проучване, публикувано във вторник.
Изследването показва, че изригвания като тези на вулкана Саричев на руските Курилски острови, които настъпиха между 2000 г. и 2013 г., са довели до почти два пъти по-голямо от очакваното отблъскване на слънчевата радиация, пише АФП.
Изследванията, публикувани в списанието Geophysical Research Letters, се опира на измервания на въздуха, направени на повърхността на земята и от сателити.
Учените знаят отдавна, че вулканични изригвания може да охладят атмосферата чрез емисии на серен диоксид. Но те смятаха, че само големите вулкани могат да го произвеждат в достатъчни за охлаждането на Земята количества.
Те сочат изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 г., който изхвърли 20 милиона тона сяра.
Сярната киселина, която се образува при контакта на серния диоксид с кислорода в горните слоеве на атмосферата, може да се задържи в продължение на много месеци. Това предизвиква отразяване на част от слънчевите лъчи, които не достигат до Земята, като по този начин намалява температурата.
Учените са изчислили, че енергията на отразената слънчева енергия в пространството от частиците сярна киселина, произлизаща от отделяния от малките вулкани серен диоксид, може да намали глобалните температури с 0,05 – 0,12 градуса след 2000 г.
Тези открития могат да обяснят забавянето на нарастването на температурите на глобуса през последните петнадесет години. Това забавяне се описва като период на "прекъсване на глобалното затопляне", според авторите.
Най-топлата година от началото на индустриалната епоха беше 1998. След рязкото покачване на глобалните температури по време на целия XX век, то очевидно се забави.
Учените издигнаха няколко обяснения, включително отслабване на слънчевата активност или поглъщане на топлина от въздуха от океаните.
В повечето случаи тези прогнози в климатичните модели не вземат под внимание последиците от вулканични изригвания, тъй като те са почти непредвидими в дългосрочен план, казва Алън Робок, климатолог в Университета в Рутгерс, Ню Джърси, който не е участвал в изследването.
Експертът по атмосферата Дейвид Ридли от Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology) и водещ автор на изследването, обяснява, че климатичните модели не съвпадат.
Според тези модели, прогнозите са за продължаващо нарастване на глобалните температури след 2000 г., но в действителност глобалното затопляне се забавя оттогава", подчертава той.
