На следващото заседание през септември икономистите на ЕЦБ трябва да представят новите си средносрочни прогнози за икономическия растеж и инфлацията в еврозоната
Гласуването на британците за напускане на ЕС ще усили "насрещните ветрове" пред икономиката на еврозоната, които обхващат и геополитическата несигурност в по-обширен план. Това обяви на
пресконференция след края на днешното заседание, на което ЕЦБ запази без промяна досегашната си парична и лихвена политика, шефът на банката Марио Драги, предаде БНР.
Той обаче не се ангажира с обещанието, че ЕЦБ може да обмисли допълнителни стимулиращи мерки на следващото заседание през септември, изтъквайки необходимостта от повече време за оценка на влиянието
на Brexit върху икономиката на еврозоната.
Когато разполагаме с нова информация, ние ще бъде в по-добра позиция да преоценим основните макроикономически условия и рисковете свързани с тях, посочи той.
На следващото заседание през септември икономистите на ЕЦБ трябва да представят новите си средносрочни прогнози за икономическия растеж и инфлацията в еврозоната, давайки по този начин на
централните банкери по-ясни знаци, дали и в каква степен несигурността след вота във Великобритания може да навреди на и без това мудното икономическо възстановяване на региона.
Коментирайки предварителните оценки на ЕК, според които Brexit може да отнеме между 0,25% и 0,5% от растежа на БВП на еврозоната през следващите три години, Драги отбеляза: Смятам, че ние ще трябва
да погледнем на тези оценки с известна доза предпазливост.
"Супер Марио" заяви за пореден път, че ЕЦБ се ангажира да действа, използвайки всички достъпни финансови инструменти в рамките на своя мандат, ако е по-малко вероятно, че ще бъде постигнато
целевото ниво за инфлация от малко под 2% през следващите няколко години.
Шефът на ЕЦБ също така подчерта за необходимостта от справяне с високите нива на "лошите дългове" в банковата система на еврозоната, посочвайки, че те представляват проблем за рентабилността и
банковото кредитиране в бъдеще. Неговите коментари идват след нарасналите през последните седмици опасения, че нивото на лошите кредити на банките на Италия може да взриви финансовата система на
страната и дори да застраши нейното членство в еврозоната. Според последните официални данни необслужваните кредити в италианската банкова система са за около 200 млрд. евро, или около 8% от общия
размер на банковите кредити.
Марио Драги посочи, че създаването на държавно финансирана обществена опора за необслужваните кредити би била "много полезна", но тя трябва да бъде съгласувана с Европейската комисия.
