Бюджетът се е увеличил два пъти за 10 г., но медико-статистическите показатели остават същите
"Ако погледнем последните 10 години - от 2012 до 2022 г.. - бюджетът в здравеопазването се е увеличил над два пъти, докато качеството е останало същото. Медико-статистическите показатели не са
мръднали, останали са същите, основните от които са смъртността от лечими заболявания и смъртност от предотвратими заболявания, детска смъртност и т.н. Т.е., въпреки че бюджетът се увеличава два
пъти, показателите остават същите" - това каза пред БНР д-р Николай Болтаджиев, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. Той подчерта, че Бюджет 2023 е за по-малко от
година и не предлага никакви реформи: "Не очаквам нищо съществено в бюджета, той не е инструмент, с който да се подобри системата самостоятелно. Бюджетът трябва да се направи, за да се подпомогнат
реформите, а ние това не го виждаме. ... Има една логика, която може би са търсили в бюджета за здравеопазване - да се увеличат средствата за лекарства и доболничната помощ, тъй като там се доплаща
най-много. Около 60% от общите доплащания в системата е за лекарства и 14% се доплаща в доболничната помощ, в болничната е едва 8%".
Според Андрей Марков, заместник-председател на Българската болнична асоциация, парите за здравеопазване не са повече в Бюджет 2023: "В абсолютно изражение парите са повече, но парите за
здравеопазване не са повече, те са по-малко и това е голям проблем на нашата система. Отново сме на последно място в Европа по отделени пари за здравеопазване, отнесени към БВП. ... С малкото
средства, с които разполагаме, продължаваме да изнасяме национален доход, за да развиваме здравната система на Турция, където за 2022 г. българите сме пациенти номер едно там. Това е огромен
проблем на нацията. Без реформа в здравната система нямаме шанс да се оправим".
По думите му единственият начин да не се доплаща е включване на застрахователите като основна част за поемане на разходите при заболеваемост на населението.
Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров коментира темата за "Твоят ден" по Нова телевизия като каза, че ако не се предвидят средства от резерва за здравноосигурителни плащания, в последните 2 месеца
НЗОК няма да има възможност да заплати средномесечните стойности. "Около 900 млн. повече са заделени в сравнение с миналата година в бюджета. На свободния пазар купуваме по-скъпи лекарства
отколкото в съседните държави, а същевременно отделяме най-много средства от публичния ресурс." По думите му дефицитът на кадри в здравеопазването се дължи на много фактори. "Най-тежкото звено, с
най-малка възможност за кариерно развитие - остава без кадри. От време на време излизат данни, които бодро заявяват, че имаме 33 000 лекари, ако виртуално се върнем назад, когато когато лекар се
пенсионира, напуска системата, ще видим, че са много по-малко - 25% от тях са в пенсионна възраст", посочи той. Според него средният разход за лекарства в ЕС е 15%, при нас е 26%, без да включваме
разходите на болниците за закупуване на лекарства. Почти се приближаваме до 1/2 от разходите за здравеопазване. Средствата, предвидени за лекарства, са толкова, колкото е платила НЗОК. Има
повече пари, платени за болнична помощ, отколкото са предвидени в бюджета. Очакваме да се определят минимални възнаграждения и да помогнем на отдалечените болници. Целта трябва да е качествена и
достъпна болнична помощ", коментира Маджаров.
