Пациент трябва да получи разрешение да се лекува в друга държава от ЕС, ако неговата страна не може да му осигури лечение, обяви Съдът на ЕС
Не може да се откаже възстановяване на направени в чужбина медицински разходи, когато липсата на медицински материали от първа необходимост е пречка осигуреното лице своевременно да получи болнично
лечение в страната си. Решението е на Съда на Европейския съюз. Невъзможността за лечение трябва да се преценява както общо за всички болнични заведения, които могат да предоставят въпросното
лечение в тази държава членка, така и предвид промеждутъка от време, през който същото може да бъде получено своевременно
Според правото на Съюза, работникът може да получи разрешение да отиде в друга държава членка с цел подходящо за състоянието му лечение. Там той може да получи необходимите му услуги така, както
ако беше осигурен по осигурителната схема на тази държава, и да бъде обезщетен от държавата членка по местопребиваването за направените разходи. Последната не може да откаже разрешение, когато
лечението, от което се нуждае работникът, е сред покриваните от нейното законодателство здравни услуги и когато на нейна територия същият не може да получи това лечение своевременно предвид
здравословното си състояние и вероятното развитие на болестта.
Решението е отговор на казус, възникнал с румънска гражданка, страдаща от тежки сърдечносъдови заболявания. Поради влошаване на състоянието си жената постъпва в специализирано лечебно заведение в
румънския град Тимишоара. Въз основа на направените ѝ там медицински изследвания се взема решение да се извърши операция на отворено сърце. По време на престоя си в посоченото лечебно заведение,
пациентката установява, че в болницата липсват лекарства и медицински материали от първа необходимост и броят на леглата е недостатъчен. Предвид и сложността на хирургическата интервенция, на която
трябва да се подложи, тя решава да бъде оперирана в Германия и иска здравноосигурителната каса да поеме разходите за операцията.
Искането ѝ е отхвърлено с мотива, че от доклада на лекуващия лекар не е видно, че "исканата медицинска услуга не може да бъде извършена в разумен срок в Румъния". Общата стойност на интервенцията
възлиза на близо 18 000 EUR — сума, която пациентката иска да ѝ бъде възстановена от румънските власти.
Окръжният съд в румънския град Сибиу, който гледа делото, иска от Съда на ЕС да се произнесе по това дали положение, при което липсват лекарства и медицински материали от първа необходимост, е
равнозначно на положение, при което в държавата по местопребиваване не може да бъде получено необходимото лечение, така че гражданин на тази държава членка, ако поиска, може да получи разрешение за
това лечението му да бъде
проведено в друга държава членка, и то за сметка на осигурителната схема на държавата, в която пребивава.
В решението си с днешна дата Съдът на ЕС припомня, че правото на Съюза предвижда две условия, чието кумулативно наличие води до възникването на задължение да се издаде предварително разрешение за
възстановяване на медицински разходи. Най-напред, въпросното лечение трябва да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното
лице. На следващо място, осигуреното лице, което възнамерява да се подложи на лечение в чужбина, трябва да не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на
желаното лечение в държавата членка на пребиваване, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта.
Във връзка с това последно условие, Съдът е постановил, че не може да се откаже изискваното разрешение, когато в държавата, на чиято територия пребивава съответното лице, не може своевременно да
бъде получено идентично или еднакво ефикасно лечение. За да прецени дали случаят е такъв, компетентната институция трябва да вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай. Така липсата на
лекарства и на медицински материали може да се окаже пречка за това в държавата членка по местопребиваване своевременно да бъде получено идентично или еднакво ефикасно лечение.
Същевременно Съдът уточнява, че невъзможността за лечение трябва се преценява, от една страна, общо за всички болнични заведения в държавата членка по местопребиваване, които са в състояние да
предоставят съответното лечение, и, от друга страна, предвид промеждутъка от време, през който същото може да бъде получено своевременно.
Съдът посочва, че според румънското правителство румънската пациентка е имала право да се обърне към други болнични заведения, които разполагат в Румъния с оборудването, необходимо за операцията,
от която тя се нуждае. Освен това, съгласно доклада на лекуващия лекар, операцията е трябвало да бъде направена в срок от три месеца. Следователно националният съд ще трябва да прецени дали в този
срок операцията не е можело да бъде извършена в някое друго болнично заведение в Румъния.
Съдът стига до извода, че не може да се откаже разрешението за възстановяване на направените в чужбина медицински разходи, когато липсата на лекарства и медицински материали от първа необходимост е
пречка осигуреното лице своевременно да получи болнично лечение в държавата членка по местопребиваване. Невъзможността за лечение трябва да се преценява както общо за всички болнични заведения,
които могат да предоставят въпросното лечение в тази държава членка, така и предвид промеждутъка от време, през който същото може да бъде получено своевременно.
