Властите на Швейцария задължиха мигрантите, очакващи получаване на бежански статут, да заплащат своето пребиваване на територията на страната
При получаване на работа от бежанците ще им бъдат удържани средства, докато не компенсират изцяло изразходваните за тях държавни средства, съобщава NEWSru. Още през декември м.г. и Дания заяви планове за въвеждане на аналогични мерки.
Сега мигрантите в Швейцария, които още не са получили статут на бежанци, са задължени да предадат на властите всичките си ценности и финанси, превишаващи сумата от 1000 швейцарски франка, съобщава Reuters, като се позовава на местната радиостанция SRF. Смята се, че тези средства трябва да покрият разходите за обработката на заявленията на мигрантите, както и предоставянето на социална помощ.
Ако в срок от седем месеца мигрантът поиска доброволно да напусне територията на Швейцария, парите ще му бъдат върнати. В противен случай средствата отиват за компениране на разходите на държавата, които възникват при пристигането на този човек в страната.
Освен това получилите бежански статут и работа в Швейцария трябва да плащат 10% от заплатата в хазната, докато не върнат 15 000 франка, похарчени от страната за тяхното приемане. Тази такса ще бъде начислявана за срок, не по-дълъг от 10 години.
По-рано в Дания беше предложен законопроект, според който мигрантите, които при пристигането си имат сума, превишаваща 10 000 крони, могат да оставят за себе си само 10 000. В предишната версия на документа се говореше за изземването на злато и други скъпоценности на мигрантите. След това датските власти решиха да не отнемат брачни халки, часовници и други предмети, представляващи сантиментална или битова ценност. Заедно с това, след критика от Агенцията на ООН за бежанците, Дания повиши сумата, която бежанците могат да задържат за себе си.
Миграционната политика на властите на Швейцария и Дания предизвика рязка негативна реакция от страна на правозащитниците и обединенията на мигрантите от страните Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. Редица организации, включително Комисията на ООН по бежанците, осъдиха ръководството на тези страни заради това, че подобни строги правила спрямо мигрантите усложняват процедурата по получаване на бежански статут и по този начин отлагат момента на събирането на семействата.
В същото време откритата миграционна политика на германския канцлер Ангела Меркел също намира противници. След инцидента с нападенията на чужденци над жени в Кьолн в новогодишната нощ нова вълна от критика се надигна към немския канцлер във ФРГ.
През 2015 година страните на ЕС и на първо място Германия се сблъскаха с безпрецедентен наплив на бежанци от Сирия и други близкоизточни страни – повече от един милион души потърсиха убежище във федералната република.