От Камарата са категорични за негативните ефекти от механизма за определяне на МРЗ, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален и прагове за т. нар. минимален осигурителен доход
Българската стопанска камара настоява да се фиксира горна граница на интервала за преговори по минималната заплата, не по-висока от 42-43 на сто от средната заплата. Това се посочва в позиция на работодателската организация по проекта на рамково споразумение за процедура по определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ), предаде Дарик. В позицията се отбелязва, че горната граница на предложения интервал от 40-50 на сто за определяне на МРЗ спрямо средната работна заплата, надхвърля значително средното съотношение за 22-те държави -членки на ЕС, прилагащи минимална работна заплата, което достига 41 - 42 на сто.
Предложената горна граница от 50 процента надхвърля и граничното съотношение на минималната към медианната работна заплата от 66 на сто, съответстващо на определенията за нископлатен труд и
нископлатени работници, използвано от Евростат, допълват от бизнеса. В становището се отбелязва, че в тази връзка от БСК настояват за фиксиране на горна граница на интервала за преговори, не
по-висока от 42-43 на сто.
БСК смята, че трябва да бъдат осигурени актуални ежегодни данни за медианната, средната работна заплата и за броя на наетите лица за предходната година от информационната система на НАП,
включително по общини, области и на национално ниво.
Работодателите изразяват очаквания в дискусиите за финализиране на текста на споразумението да бъдат включени отговорни представители на Министерството на финансите.
"Отбелязваме отново негативните ефекти върху прилагането на механизма за определяне на МРЗ, на многократно обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с допълнителното възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален и прагове за т. нар. минимален осигурителен доход. В своята съвкупност те водят до дискриминация на отделните групи наети лица по възраст и заетост в частния и обществен сектор, узаконяват недекларирания труд и пасивните нагласи при упражняване на контрола върху нарушенията на трудовото, осигурително и данъчно законодателство", се казва още в позицията на БСК.
