Прогнозираният икономически растеж възлиза на 3,3%
Икономиката на България ще нарасне през 2019-а година с по-слабо от досега очакваното темпо в резултат на значително по-нисък растеж на световната и европейската икономика, се посочва в "Пролетната
макроикономическа прогноза" на Министерството на финансите. След растеж с 3,1% на БВП на България през миналата година, финансовото министерство очаква известно негово ускоряване до 3,4% през
2019-а година, но по-слабо, отколкото заложената в "Есенния доклад" икономическа експанзия от 3,7 на сто, предаде БНР. Министерството на финансите понижи и средносрочните си макроикономически
очаквания и вече прогнозира икономически растеж от по 3,3% през следващите три година, след като в предходния доклад то заложи стабилен растеж от 3,5% през 2020-а и през 2021 година.
В сравнение с "есенната прогноза", през 2019-а година растежът на световната и европейската икономика е значително по-нисък, като по-ниски са очакванията и за следващите години от прогнозния период
2020-2022 година, въпреки че допусканията за външната среда показват леко подобрение през следващата в сравнение с настоящата година. Министерството на финансите ревизира рязко надолу прогнозите си
за растеж на световната икономика през тази година до 3,5% (от 3,9% есенна прогноза) и на ЕС - до 1,5% (от 2,0%), като в същото време намали слабо и очакванията са световния и европейки растеж през
2020-а година, съответно до 3,6% (от 3,75) и до 1,7% (от 1,8%).
Реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България се забави през миналата година до 3,1% (от 3,8% през 2017-а) в резултат на слабото представяне на износа. В същото време, вътрешното търсене
отчете по-високо от очакваното нарастване, движено основно от частното потребление. През 2019-а година се прогнозира реален растеж на БВП от 3,4%, като публичните инвестиции и износът ще имат
основен принос за очакваното ускорение. Частното потребление ще продължи да отчита устойчиво развитие, но темпът ще се забави в сравнение с предходната година, предполага финансовото
министерство.
Относно пазара на труда, броят на заетите отбеляза слабо понижение от 0,1% през 2018-а година, дължащо се на намалението на заетите в селското стопанство. За 2019-а година се очаква повишение на
заетостта с 0,4%, като броят на заетите в индустрията и услугите се очаква да се повиши, но с по-нисък темп спрямо предходната година. Коефициентът на безработица ще се понижи до 4,6% (от 5,2% за
2018-а), което ще бъде съпроводено и с повишение на участието на трудоспособното население в работната сила. През 2019-а година се прогнозира нарастване на заплащането на труда със 7,8% (след 5,6%
през 2018-а) в резултата на повишение както в обществения, така и в частния сектор в икономиката.
Растежът на потреблението ще се забави от 6,0% през миналата година до 4,6% през 2019-а и до 4,0% през 2020-а година. Износът на стоки и услуги обаче се очаква да нарасне през тази година с 1,8%
(след понижение с 0,8% през 2018-а) и с 2,0% през 2020-а година, докато растежът на вноса ще се ускори от 3,7% през 2018-а до 5,0% през 2019-а година, преди да се забави до 3,3% през следващата
година.
В "пролетният доклад" на Министерството на финансовите се отбелязва, че средногодишната инфлация за 2018-а година е била от 2,6%, като се прогнозира тя да се забави до 1,8% през настоящата година,
имайки предвид допусканията за очакваната динамика на международните цени на суровините и по-слабия от досега очаквания натиск за нарастването на производствените и потребителските цени през тази
година.
Според финансовото министерство основните рискове пред реализиране на прогнозата са свързани с развитието на външната среда. Те се изразяват в нестабилна геополитическа обстановка, увеличен брой
протекционистки мерки в търговията и по-силно от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС и трети страни, които са важни търговски партньори на България. Реализацията на тези рискове би
се отразила негативно на износа и влошаване на положителния баланс по текущата сметка. Също така, под влияние на външната среда, евентуално увеличение на несигурността сред икономическите агенти в
страната би довело до отлагане на покупки и инвестиции.
