С най-големи задължения към 31 юли са университетските болници "Света Екатерина”, "Пирогов", "Александровска", "Царица Йоанна", Националната кардиологична болница, университетските болници в Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора, и областните болници в Бургас, Пловдив, Стара Загора и Хасково, като формират около 70% от всички задължения в системата
Към 31 юли 2005 г. общият размер на дългосрочните и краткосрочни задължения на всички болници е 175 млн. лв., от които на болниците с държавно участие - 147 млн. лв., и на общинските болници – 28
млн. лв. Около половината от тези задължения са текущи плащания към доставчиците, които се уреждат в договорените срокове. Проблемни за болниците и доставчиците са просрочените задължения, които са
общо 94 млн. лв. От тях на държавните болници са 83 млн. лв., и на общинските болници – 11 млн. лв. Най-голям е делът на задълженията за медикаменти и консумативи. Те са 122 млн. лв., или 70% от
всички задължения, като просрочените са 64 млн. лв.
Тези данни посочи министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски по време на парламентарния контрол днес, 9 септември, в отговор на въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно
финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ.
Проблемът за финансово състояние на лечебните заведения за болнична помощ и специално за тяхната задлъжнялост е изключително остър през последните няколко години и периодично ескалира в системен
план. Той се превърна в един от най-тежките нерешени въпроси в реформирането на здравната система, като едновременно е следствие от нейната неефективност и пречка за подобряването на ефективността
й, заяви министърът на здравеопазването.
С най-големи задължения към 31 юли са около 15 болници от всичките 177 болници, които Министерството на здравеопазването финансира. Тези лечебни заведения традиционно, години вече поддържат
тенденция за сравнително по-висока задлъжнялост от останалите държавни и общински болници, като формират около 70% от всички задължения в системата, съобщи министър Гайдарски. Общите дългове при
тях варират от 3,5 млн. лв. до 20 млн. лв., и съответно просрочените задължения - от 1 млн. лв. до 13 млн. лв. Това са университетските болници "Света Екатерина”, "Пирогов", "Александровска",
"Царица Йоанна", Националната кардиологична болница, университетските болници в Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора, и областните болници в Бургас, Пловдив, Стара Загора и Хасково.
Проф. Гайдарски посочи, че МЗ не разполага с информация за задълженията на отделните болници към всички техни доставчици, които са над 150, тъй като министърът на здравеопазването няма нормативно
основание да контролира и да се намесва под каквато и да било форма в едни чисто пазарни отношения. В рамките на своята компетентност МЗ трябва да осигурява спазването на законосъобразността и
пазарните принципи в отношенията между лечебните заведения и техните търговски партньори, подчерта той.
В отговора си министър Гайдарски посочи две основни групи фактори, които водят до задлъжнялостта на болниците. Като първа причина той изтъкна недостатъчното финансиране на здравната система и в
частност на болниците, както и на несъвършенствата на прилагания модел на заплащане на болничния продукт. На второ, но не по значение място, той постави конкретното медицинско и финансово
управление на отделните болници.
Коментирайки първата причина, министър Гайдарски напомни, че със Закона за държавния бюджет и със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в рамките на определените общо 1,778
млрд. лв. за 2005 г., или 4,3% от БВП, за болниците са предвидени 709 млн. лв. До края на годината се очаква тази сума да се увеличи с около 50 млн. лв. от преизпълнение на приходите на здравната
каса – т.е. до около 760 млн. лв. Средствата, които болниците са получили от публичните фондове през 2003 г., са 816 млн. лв., а през 2004 г. - 852 млн. лв. Т.е., предвиденият на този етап ресурс
за 2005 г. е с около 50 млн. лв. по-малко от фактическите разходи през 2003 г. и с около 90 млн. лв. по-малко от тези разходи през 2004 г.
Очевидно е, че при един и същ брой болници (преструктурирането на лечебните заведения практически не е осъществено), при ежегодно нарастване на обема на извършваните от болниците дейности и ръст на
преминалите болни с около 5-6% годишно, при неизбежното увеличение на цените на лекарствата, консумативите и инфраструктурните разходи с не по-малко от 6-7% годишно, не е възможно равнището на
общите разходи в сектора да се намали с 10%, както е заложено с бюджета. Напротив - това неизбежно води до периодично генериране на дългове в системата,заяви министър Гайдарски.
Той съобщи, че е за премахване на двойствения модел за финансиране на болниците от МЗ и от НЗОК, и е за прехвърляне на всички пари за дейности към Касата.
Министър Гайдарски настоява за 5% от БВП за здравеопазване за 2006 г., за да не се допусне недофинансиране на системата в началото на годината и последващо покриване на натрупаните задължения.
