Под една четвърт търсят банка
Под 25% - такъв е делът на най-младите потребители у нас, които при необходимост от външен кредит, се обръщат към банка. Останалите над 75% от младите хора ползват небанкови кредитиращи институции.
Данните са от проучване на Фронтекс Интернешънъл, компания в областта на изкупуване и управление на задължения, направено сред клиентите между 18 и 23 години.
Според Лилия Димитрова, изпълнителен директор на компанията, "финансовите навици на този тип потребители са изключително специфични. Това са хора, навършили пълнолетие наскоро, което често прави
финансовия им опит недостатъчен, за да се предпазят навреме от изпадане в просрочие. Те са млади, динамични, спонтанни и търсят бързи и гъвкави решения за възникналите им нужди. В съзнанието им
стои убеждението, че процедурата в банковите институции е по-бавна и сложна. Затова избират източник на финансиране, който ще реши казуса им още днес, но без да мислят за дългосрочните
последствия”.
Според проучването най-често хората до 23-годишна възраст изпитват затруднения за заеми между 1000 и 3000 лева. Онази част от тях, която предпочита банковия заем, обичайно тегли по-значителни суми
– около 5000 лева.
Като най-честа причина за теглене на кредит половината от младежите посочват "съдействие за трети лица”. Останалите заеми най-често са за почивки, техника, често срещани са и разходите около
абитуриентския бал. Съществува и дял, прибегнал до външно финансиране за образование.
"Добрата новината е, че макар необмислени, заемите на потребителите между 18 и 23 години са за сравнително малки суми, те имат желание да се справят със затруднението и заедно намираме решения за
ефективно погасяване. Поръчителството е честа причина при тях, тъй като на тази възраст хората са водени от желанието да помогнат на приятелите си в реализирането на дори мимолетно желание, без да
преценят потенциалните рискове. Бих посъветвала младежите да не забравят, че разходите за образование в този етап от живота могат да бъдат много съществени и значително по-важни за бъдещото им
развитие отколкото финансирането на лятна отпуска или бал", казва още Лилия Димитрова.
По думите ѝ, абитуриентският бал на кредит се е превърнал в традиционна практика у нас през последните няколко години. Родители, а и навършили пълнолетие зрелостници, прибягват до външно
финасиране, за да покрият разноските по празника.
"Наблюденията ни от последните няколко години сочат, че тегленето на кредит за бала не означава на всяка цена невъзможност за справяне с разноските. Често за хората това е допълнителен, понякога
немалък разход и даването на парите наведнъж би "разклатило” месечния им бюджет. Затова е важно този заем да бъде добре преценен и планиран. С тази задача се справят по-добре родителите на базата
на натрупания си финансов опит”, коментира още Димитрова. По думите ѝ, самите гимназисти също прибягват до кредит за бала, но обичайно тази стъпка не е така добре обмислена.
"Абитуриентите, водени от еуфорията покрай празника, решават да пристъпят към разходи извън "договореното” с родителите. Някои се решават на прекалено скъп аксесоар или да удължат празненствата с
приятели. Те теглят определена сума, чието погасяване впоследствие не са обмислили. Част от тях не споделят с родителите си решението и подценяват бързината, с която се налага да покрият вноските
си”.
Според данните на компанията от последните години, просрочието около бала за повечето потребители не продължава повече от 2 - 3 месеца или дори по-малко, тъй като, изпаднали в невъзможност да
изплатят кредита си, зрелостниците се обръщат към родителите за помощ. Разговорите с хората, изпаднали в просрочие заради бала, сочат, че потребителите най-често съжаляват за предприетите
стъпки.
"Празникът носи определен вид ентусиазъм и стремеж всичко да е идеално, като в същото време желанията на младите са неизчерпаеми. Но именно разговорите ни с нашите клиенти показват, че децата, а не
родителите, съжаляват повече, защото споделят, че при повторна възможност за това решение по-скоро биха спестили средства за лятната почивка след тежките кандидатстудентски изпити или биха заделили
за разходите, които неминуемо съпъстват първия семестър в университета”, допълва Лилия Димитрова.
