Въпреки завръщането към икономически растеж, семейства на самотни родители и многодетни семейства с три или повече деца са изправени пред значителни трудности в цяла Европа
Това отчита в доклад, публикуван днес, Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound).
В някои страни над осем от всеки десет семейства на самотни родители са изложени на риск от бедност или социално изключване. Има и големи различия между държавите-членки, в някои страни е значително по-вероятно маломерните семейства да имат затруднения за прехраната си, отколкото в други. Това са основните изводи в доклада на тема "Семействата в икономическата криза: промени в политическите мерки на ЕС", изготвен на основата на изследване на положението на семействата в Европа след икономическата криза и задълбочен анализ на политиките на 10 държави-членки.
В доклада се подчертава, че има 4.8 милиона повече граждани на ЕС, живеещи в бедност, отколкото през 2008 г., със семейства, изправени пред особени трудности. Самотните родители и многодетните семейства са повече изложени на риск от бедност или от социално изключване. Но има голяма разлика между държавите-членки, което се дължи отчасти на различни на национално ниво политики, както и на цялостните икономически резултати.
Големи различия се констатират между северните страни и новите държави-членки на ЕС.
Например, през 2012 г. едно голямо българско семейство е било над 13 пъти по-застрашено да не може да свърже двата края, отколкото голямо финландско семейство.
Докладът отчита намаляване на всеобща подкрепа, което може да създаде нови групи от семейства в неравностойно положение, които преди кризата са имали достъп до универсални мерки за подпомагане. За да се подпомогнат борещите се фамилии е нужна комбинация от достатъчно универсална подкрепа и средства за имуществено подпомагане.
В доклада се отбелязва още, че промените в семейните политики от 2010 г. насам са до голяма степен резултат на спорни въпроси и на затрудненията да се уравновесят нарастващите нужди на семействата с изискванията за намаляване на държавните разходи, както и с необходимостта от справедливо разпределение на ограничените ресурси.
Това означава, че за семейните политики често липсва последователна и цялостна политическа рамка и те все повече се развиват в отговор на конкретни извънредни ситуации и политически ходове, а не като координирани структурни реформи.
Ефективността на целенасочени мерки, насочени към семействата, често се ограничава от тясната дефиниция на това какво представлява едно семейство или семейство с един родител, без да се вземат предвид промените в състава на семействата, като "смесени" семейства след развод или повторен брак. Резултатът от това е, че семействата са загубили жизненоважна подкрепа в някои държави-членки.
Накрая докладът подчертава, че наличието на работа не е единственият отговор за семействата в риск от бедност. Мерки като допълнителна подкрепа за децата или субсидиран обществен транспорт могат да имат голям положителен ефект и да подпомогне борбата със социалното изключване. По-специално, осигуряване на адекватни, висококачествени грижи за децата, които не са икономически непосилни, биха били основен фактор в борбата с бедността и социалното изключване и биха подобрили качеството на живот на семействата в цяла Европа.
