Българският съд ще трябва да определи дали практиката е въведена по етнически съображения и дали съответно представлява пряка дискриминация
Монтирането на недостъпна височина на електромерите в квартал с компактно ромско население би могло да представлява дискриминация поради етнически произход, когато в други квартали електромерите се монтират на достъпна височина. Дори ако се установи, че в този квартал има злоупотреби с електромерите, описаната практика изглежда несъразмерна спрямо двете си цели — да гарантира сигурността на електропреносната мрежа и надлежното отчитане на потребената електроенергия. Това се казва в нарочно решение на Съда на европейския Съюз.
В Съюза е приета директива за равното третиране, която забранява всяка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход, що се отнася например до достъпа до стоки и услуги и доставката на стоки и услуги.
В решението си Съдът отбелязва, че принципът на равно третиране се прилага не само към лицата с определен етнически произход, но и към лицата, които макар сами по себе си да не принадлежат към съответния етнос, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или особено неблагоприятно положение в резултат от дискриминационна мярка.
Все пак българският съд ще трябва да вземе предвид всички обстоятелства, съпътстващи тази практика, за да определи дали тя действително е въведена по етнически съображения и дали съответно представлява пряка дискриминация по смисъла на Директивата.
Българският съд ще трябва също така да вземе предвид задължителния, всеобщ и траен характер на спорната практика. Всъщност тази практика засяга без разграничение всички жители на съответния квартал, независимо дали с техните индивидуални електромери са извършвани злоупотреби и ако са извършвани — от кого. В този смисъл практиката може да се възприеме като указваща, че всички жители на квартала са считани за потенциални извършители на неправомерни действия. В този контекст Съдът пояснява, че въпросната практика съставлява неблагоприятно третиране на тези жители както поради обидния ѝ и стигматизиращ характер, така и поради крайните затруднения, ако не и невъзможност за тях да следят електромерите си, за да проверяват своето потребление.
Ако българският съд приеме, че спорната практика не представлява пряка дискриминация, основана на етнически произход, Съдът посочва, че по принцип тя би могла да съставлява непряка дискриминация. Всъщност, ако се допусне, че се прилага изключително в отговор на злоупотребите в съответния квартал, тази практика би била основана на видимо неутрални критерии, но същевременно би засягала в значително по-голяма степен лицата от ромски произход. Така тя би създавала неблагоприятно положение особено за тези лица, в сравнение с други лица, които не са с такъв произход.
В това отношение Съдът подчертава, че защитата на сигурността на електропреносната мрежа и надлежното проследяване на потреблението на електроенергия са законни цели, които по принцип могат да оправдаят такава разлика в третирането. Освен това обаче е необходимо ЧЕЗ РБ да докаже, че с електромерите в съответния квартал действително са извършвани злоупотреби и че понастоящем още има такъв риск. Като признава, че спорната практика е подходящо средство за постигането на тези цели, Съдът все пак пояснява, че българският съд ще трябва да прецени дали няма други подходящи, но по-слабо ограничителни мерки за решаването на констатираните проблеми.
Дори ако за постигането на упоменатите цели няма друга също толкова ефективна мярка като спорната практика, Съдът посочва, че тя изглежда несъразмерна спрямо тези цели и спрямо законните интереси на жителите на квартала. Българският съд ще трябва да провери дали наистина е така, като вземе предвид в частност обидния и стигматизиращ характер на въпросната практика и факта, че в резултат от нея отдавна и без никакво разграничение жителите на един квартал са лишени от възможността да контролират редовно потреблението си на електроенергия.
