При разходите за парични обезщетения за гледане на болен член от семейството и карантина е налице внушителен ръст от над 200%
През 2020 г. разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване достигнаха 680,7 млн. лв., със 74,5 млн. лв. повече спрямо 2019 г. Увеличението се дължи почти изцяло
на по-големите разходи за парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване и за гледане на болен член от семейството и карантина, съобщиха от Осигурителния институт.
Нарастването на разходите за парични обезщетения при временна неработоспособност поради нетрудови злополуки и при временно намалена работоспособност е символично, докато при трудовите злополуки и
професионална болест е налице спад с малко под 8%.
Според анализите, през миналата година среднодневният размер на обезщетението при общо заболяване е нараснал с 14,4%, а при нетрудови злополуки – с 10,9%. Това е логична последица от динамиката на
осигурителния доход в страната, имайки предвид, че през 2019 г. номиналното нарастване на средномесечния осигурителен доход за страната е било 10,9%, а през 2020 г. – 8,4%1. Принос за по-големия
среднодневен размер на обезщетението има и нарастването на минималната работна заплата – през 2019 г. тя нарасна от 510 лв. до 560 лв. (9,8%), а през 2020 г. – от 560 лв. до 610 лв. (8,9%),
посочват от НОИ. Оттам отбелязват още и нарастването на максималния осигурителен доход с 15,4% от 2 600 лв. до 3 000 лв. от 1 януари 2019 г. Броят на изплатените от държавното обществено
осигуряване работни дни при временна неработоспособност поради общо заболяване е намалял с над 1 млн. дни или 6,2%, а поради нетрудови злополуки – с 229,3 хиляди дни, или 8,5%. И доколкото
намалението на изплатените работни дни е по-малко, отколкото нарастването на среднодневния размер на обезщетенията, през 2020 г. е отчетено нарастване на разходите.
Интересен въпрос е защо броят на изплатените работни дни временна неработоспособност поради общо заболяване и нетрудови злополуки намалява. Множество фактори могат да окажат влияние върху този
процес. Данните обаче сочат, че през 2020 г., белязана от пандемията на коронавирус COVID-19, причината е преди всичко намалението в броя на осигурените за фонд "Общо заболяване и майчинство" (фонд
ОЗМ) лица. Оценките, направени на база данните от персоналния регистър на осигурените лица и подадените от работодателите декларации показват, че през 2020 г. средномесечният брой на осигурените
във фонд ОЗМ лица е бил малко под 2,5 млн. души, докато за 2019 г. е средномесечният брой е бил малко над 2,6 млн. души. Отчита се спад от около 4,7%, което е пряка последица от шока на пазара на
труда, който пандемията на COVID-19 нанесе.
При разходите за парични обезщетения за гледане на болен член от семейството и карантина е налице внушителен ръст от над 200%. Само за година броят на изплатените работни дни нарасна над два пъти -
от 666,1 хиляди работни дни до 1 393,0 хиляди работни дни. Рязко нараства и среднодневният размер на обезщетението – с 44,2%. Нарастването на изплатените работни дни е пряка последица от пандемията
на корона-вирус COVID-19, в резултат на която след март 2020 г. броят на издадените болнични листове за карантина нарасна десетки пъти. Едновременно с това нарасна и средният брой работни дни,
които се плащат на болничен лист. До края на март т.г. НОИ е извършил 103 плащания на стойност над 1 милиард лева. Осигурителният институт извършва по едно плащане на малко повече от всеки три дни
в периода 15 април 2020 г. – 31 март 2021 г. За периода март 2020 г. – януари 2021 г. е изплащана подкрепа на 6,0 хиляди работодатели средно на месец, за близо 125,0 хиляди работници и служители
средно на месец. От старта на мярката през март 2020 г., най-много работни места, близо 42% от общия брой, са запазени при работодатели, регистрирани в сектор "Преработваща промишленост". Следват
сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" (19%) и "Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети" (12%). По регионален признак най-много работни места са запазени при работодатели, регистрирани в
област София-град (33%), Стара Загора (8%), Пловдив и Бургас (7%), Варна (6%). Това е логично, доколкото именно в тези области броят на заетите лица е най-висок. § Към края на март 2021 г. средният
брой месеци, които един работодател участва в мярката, е 5,6 месеца. Около 6% от участвалите до момента работодатели са подкрепени само за месец; също толкова – за всички дванадесет месеца в
периода март 2020 г. – февруари 2021 г. Около 80% от средномесечния брой на подкрепени до момента работодатели са били с по-малко от 25 осигурени лица, в т.ч. 58% - с под 10 осигурени лица.
