Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции
България се нарежда на 46-то място от 162 държави и територии, включени в "Икономическа
свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт "Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2016 г. – последната година, за която има
налични официални данни за всички страни.
Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции, а Топ 10 се допълва от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.
Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162
държави. Представянето на държавите се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 т. съответства на максимална икономическа свобода.
Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до: по-високи доходи на човек от населението; по-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението; по-малък дял на хората
в бедност; по-дълга продължителност на живота; по-добра защита на гражданските свободи; по-бърз икономически растеж.
Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,41 т. от максималните 10 точки (при 7,40 т. в миналогодишното), което нарежда страната отново на 46-то място. Ботсвана и Перу са непосредствено
преди България с по-висок резултат, а Уганда и Монголия – след. Тоест за една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0,01 т., което трудно може да се интерпретира като
чувствителен напредък.
Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:
Размер на правителството (7,02 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на
държавните трансфери и субсидии.
Съдебна система и право на собственост (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава.
Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна
година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.
Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а
инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.
Свобода на международната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.
Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и
бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво
на корупция.
Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.
През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези
компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика. Същевременно,
обаче, докато през 1990 г. по компонента "Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е
под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната. Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост
(което се вижда ясно и от Международния индекс "Право на собственост”, чието последно издание ИПИ представи през август).
