ОИСР преразглeжда основите на международната данъчна система, която е неактуална за цифровата икономика
Повече от 100 държави се съгласиха заедно да положат усилия за постигане на международен консенсус до 2020 г. относно начините за данъчно облагане на дигиталните бизнеси, чиято дейност не признава
граници, обяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, цитирана от TechNews.bg.
Големите дигитални компании от години използват слабости в настоящите данъчни регулации, за да намалят своите данъчни вноски в някои страни. Явлението не без основание гневи правителствата в тези
държави.
В доклад, изготвен по възложение на Г-20, се казва, че че страните от ОИСР са се споразумели да преразгледат десетилетните основи на международната данъчна система, които дигиталната икономика е
направила крайно неактуални. Нужни са промени в глобалната данъчна система.
Един от големите застъпници за идеята за промяна в данъчното облагане специално заради дигиталните бизнеси е Великобритания. От години страната критикува интернет гигантите, че плащат твърде малки
данъци към бюджета на Великобритания.
Тук не става дума за данъчни измами; просто компаниите прекарват приходите си през страни с по-щадящо данъчно законодателство. Например, те се базират в Ирландия или Люксембург, където данъчният
режим е значително по-лек.
В отговор на критиките някои от големите интернет корпорации поеха известни ангажименти да плащат повече данъци – например чрез споразумения с отделни страни за изплащане на данъци със задна дата
или чрез ангажимент да прекарват повече пари през съответната държава.
Под натиска на Франция и Германия Европейската комисия наскоро се зае да готви предложение големите компании със значителни приходи от дигитален бизнес в ЕС да се облагат с данък върху оборота.
Според някои медии, планът на ЕС е да облага интернет гигантите с налог между 2% и 6%, а според публикации на Ройтерс – с 3%.
Регулаторите от ЕС смятат, че с дигитална такса би трябвало да се облагат големите интернет бизнеси с глобални проходи над 750 милиона евро. Има идея данъкът да е съставен от три части:
данък върху приходите от реклами – за компании като Facebook;
данък върху продажбата на дигитални данни на трети страни;
данък върху посреднически услуги като например борси и други системи, където потребители купуват и продават стоки и услуги директно, но плащат такса на съответната дигитална
платформа – за такива като Airbnb, Uber, eBay и Amazon.
Концепцията за налагане на данък върху интернет гигантите е като игра на ходене по въже, като се има предвид, че политиците искат технологичните гиганти да продължат ръста си в съответните им
региони. Те не искат да подплашат уеб бизнесите с големи данъчни сметки.
Но от друга страна, правителствата и политиците искат да накарат глобалните корпорации да се конкурират честно с местните бизнеси. Особено внимание се отделя на това да бъдат защитени местните
стартъпи.
Много правителства смятат, че несъответствието между данъчното облагане за интернет бизнесите и това къде те създават стойност заплашва да подкопае честността, устойчивостта и обществената
приемливост на корпоративната данъчна система.
