Над 2,2 милиарда души по света живеят в бедност или близо до бедността и има опасност техният брой да нарасне заради финансови кризи и природни бедствия, предупреждава в доклада си Програмата на ООН за развитие (ПРООН)
ранителните продукти и острите конфликти като други източници, засилващи бедността. Макар като цяло бедността по света да намалява, експертите на ПРООН предупреждават за опасността от нарастващите различия, както и от "структурните уязвимости", които, според тях, са сериозни заплахи в борбата срещу този бич.
"Премахването на крайната бедност не означава само тя да бъде сведена до нулата, но и да се запази след това същото равнище", отбелязват експертите на организацията към ООН в доклада, озаглавен: "Траен човешки напредък: да бъдат намалени уязвимостите и да се създаде устойчивост".
"Трябва да бъдат защитени особено хората, които са застрашени от природни бедствия, климатични промени или финансови удари. Придаването на първостепенно значение на намаляването на тези уязвимости е единственият начин за нашата агенция да гарантира, че напредъкът е устойчив и траен", се допълва в доклада на ПРООН.
"Да се гарантира основна социална защита на бедните по света би струвало под 2 процента от световния брутен вътрешен продукт", посочват експертите на ООН. Близо 1,2 милиарда души живеят с еквивалента на 1,25 долара, та дори и с по-малко, дневно. Близо 1,5 милиарда души живеят в бедност в 91 развиващи се страни, а 800 милиона души са на ръба на бедността.
Авторите на доклада подчертават, че безработицата често е съпътствана от нарастваща престъпност, от насилие и употреба на наркотици, както и от самоубийства. "Захващайки се с премахването на тези уязвимости, всички ще могат да споделят напредъка и развитието ще стане много по-балансирано и трайно", отбелязва в преамбюла на доклада ръководителката на ПРООН Хелен Кларк.
Гърция е на четвърто място сред 28-те на ЕС с най-висок процент на своите граждани, намиращи се на прага на бедността, пишат вестниците днес, като се позовават на статистическия институт в страната ЕЛСТАТ.
Данните показват, че 34,6 на сто от гърците или 3 795 100 души миналата година са живели на прага на бедността. В. "Етнос" уточнява, че по-зле от Гърция са България (49,3 на сто), Румъния (41,7 на сто) и Латвия (36,2 на сто).
Прави се констатацията, че показателят за прага на бедността в Гърция непрестанно е нараствал от 2010 година, след като страната навлиза в режим на заеми и получава първата външна финансова инжекция за излизане от кризата.
Според ЕЛСТАТ другите страни от ЕС, които са били принудени да взимат заеми и са се оказали на прага на бедността, са били Ирландия, Испания, Кипър и Португалия. Петте държави с най-нисък процент на бедност в ЕС на 28-те са Холандия, Чехия, Швеция, Финландия и Люксембург.
Гръцките статистици алармират, че рискът от бедност значително е нараснал за Гърция след 2010 г. и че процентът на относителна бедност се е увеличил със 17,3 на сто, а рискът от социална изолация - с 25,4 на сто.
