Безработицата в столицата показва начало на стагнация на пазара на труда и затруднена трудова мобилност
Над 700 хиляди души работят в София към третото тримесечия на 2019 г , 324 хиляди са в компании в Пловдив, а 229 хиляди са във Варна. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика относно
заетостта и безработицата в областите у нас. Тазгодишният фокус, който съпровожда изданието "Регионални профили: Показатели за развитие", оповестено неотдавна, се съсредоточава върху последните
развития на областните трудови пазари и опитва да очертае ключовите предизвикателства пред развитието им в близко бъдеще. Въпреки рекордите в заетостта в повечето области и чувствителния спад на
безработицата, няколко области остават настрана от общото положително развитие, а структурни проблеми поставят трудни предизвикателства пред бъдещето. В областите с хронични проблеми на
пазара на труда броят на заетите остава под 30 хиляди. Ръстът в заетостта също така е неравномерен, като областите които се развиват най-бързо са най-вече онези, в които са струпани инвестициите в
преработващата промишленост.
Пет области не са успели да нахвърлят предишното си най-добро постижение – Монтана, Ямбол, Смолян, Кюстендил и Видин, но само при една от тях спадът е особено чувствителен. Заетостта на населението
на Монтана в активна възраст намалява с цели 15 пункта спрямо десетилетие по-рано, и на този етап няма индикации, че тя ще се възстанови в близко бъдеще.
Интересен е случаят с област Велико Търново, която през последната година поставя абсолютни рекорди в заетостта за България – заетост над 80% от активното население е рядко срещано явление в
икономическата история като цяло – но засега е трудно да се прогнозира до каква степен областта ще успее да запази тези равнища. От друга страна, водещите икономически центрове надминават 70%
заетост за последните 6 до 8 тримесечия. На фона на все по-голямото търсене на работна ръка няма изгледи този коефициент да започне да намалява, освен в случай на значителна икономическа криза, за
каквато поне понастоящем няма индикации. Интересно е също обстоятелството, че в някои области – най-видимо в Сливен, Габрово и Кърджали, динамиката на заетостта е разнопосочна при мъжете и при
жените, като броят заети мъже расте, а жените намаляват.
Към края на 2019 г., регистрираните безработни в страната са малко под 195 хиляди души. Разпределението им по области е доста по-равномерно от това на заетите, но въпреки това водещите икономически
центрове имат и най-много безработни лица, най-вече заради чувствително по-големия размер на работната си сила. Прави впечатление, че в област Благоевград, въпреки относително по-малкия размер на
икономиката, понастоящем има най-голям брой безработни. Това е от следствие от свиването през последните години на два отрасъла, които доскоро бяха водещи за местната икономика – производството на
дрехи и производството на тютюневи изделия.
Дори и в края на 2019 г. остават седем области, в които безработицата все още не е намаляла под 10% от населението в активна възраст. Само в столицата равнището ѝ е паднало под "санитарните" 2%,
които показват начало на стагнация на пазара на труда и затруднена трудова мобилност. В повечето области делът на безработните е между 5 и 10%, което от своя страна сочи към бъдещ потенциал за
разрастване на заетостта в тях през следващата година-две. По-трудно би било това в областите, които имаха най-агресивната експанзия последните няколко години – Варна, Стара Загора, Габрово, където
безработицата постепенно намалява.
Несъмнено най-важният фактор, който предопределя динамиката на пазара на труда в областите на България са образователната структура и характеристиките на притежаваните умения на населението в
работоспособна възраст. Образователната структура със сигурност се отразява на способността на областите да създават нова заетост. Що се отнася до общия дял на висшистите в работната сила,
столицата води с много всички останали области, а същевременно има и най-малкия дял на ниско образованото население. С дял на висшистите от под 20% са шест области, и освен София-област нито една
от тях не е сред постигналите особено добро състояние на пазара на труда през последните години.
Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са също са най-значимите проблеми пред регионалните икономики в близко бъдеще. Засега преструктурирането на
икономиката и ръста на дейностите с висока добавена стойност успява до голяма степен да смекчи влиянието на свиването на работната сила, но в средносрочен план то може да представи
по-труднопреодолими пречки.
