В същото време трудностите за българските работодатели в намирането както на българска, така и на чуждестранна работна сила, продължават
Има над два пъти увеличение на броя на чуждите работници в България от началото на годината до края на месец октомври в сравнение със същия период на миналата година. Това показва изготвена за
"Хоризонт" на БНР справка от Агенцията по заетостта. От началото на 2018-а до 30 октомври 2018-а година е даден достъп до пазара на труда у нас на общо 9719 чужденци от 40 държави. За същия период
на миналата година работилите граждани на трети държави в България са 4 161. В същото време трудностите за българските работодатели в намирането както на българска, така и на чуждестранна работна
сила, продължават.
Най-много разрешения за упражняване на трудова заетост са предоставени на граждани на Турция, Украйна, Сърбия, Македония, Молдова и Русия. Все още недостатъчно атрактивна в българските условия е
т.нар. "синя карта" на ЕС за висококвалифицирани специалисти. За 10-те месеца те са 198, а за същия период на миналата година – 153-ма.
Главният експерт по пазара на труда в КНСБ Атанаска Тодорова коментира статистиката: "Тя е добра новина за работодателите в България. Те частично са си решили проблема с недостига на работна ръка.
От друга страна трябва да сме безкрайно искрени помежду си, че му е много трудно на българския бизнес да привлече висококвалифицирани специалисти или нискоквалифицирани специалисти, защото трябва
да се конкурира с останалите европейски работодатели".
Тодорова е на мнение, че родните работодатели са затруднени както в намирането на българска работна сила, така и в привличането на чужда. Те разчитат на държавата да сключат спогодби, чрез които да
им доведе работниците до офиса или цеха, смята тя. Според нея гласът на кадри в страната ни ще продължава да расте заради възнагражденията.
В интервю за предаването "Хоризонт до обед" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев също коментира статистиката на Агенцията по заетостта за чуждите работници в
България:
"На пръв поглед звучи добре, но отнесено към потребностите става ясно, че това е нищо. Ние всяка година губим от порядъка на 40-50 хил. души работна сила по демографски причини и поради нетната
отрицателна миграция. Те няма как да бъдат компенсирани с 10 хил., при това огромното мнозинство от тях са сезонно заети. Потребностите са много по-големи. КНСБ ги оценява на 100-110 хил., говори
за програма за заселване. Ние ги оценяваме в средносрочен план на 500 хил. за 5 години".
Стандартът на живот не се повишава с митинги и шествия, а с работа, категоричен е Велев.