48-те най-бедни страни в света ще трябва да съберат 1 трилион долара между 2020 г. и 2030 г., за да изпълнят поставените цели за борба срещу изменението на климата, твърди нов доклад, цитиран от "Ройтерс"
Оценките, направени въз основа на плановете на най-слабо развитите държави за мерки за ограничаване на глобалното затопляне, сочат, че те ще им струват по 93.7 млрд. долара годишно след 2020 г. Тази сума включа 53.8 млрд. долара годишно за намаляване на вредните емисии и 39.9 млрд. долара за преодоляване на последствията от по-екстремните прояви на времето и покачването нивото на световния океан. Това сочи анализ на базирания в Лондон Международен институт за околна среда и развитие.
Директорът на организацията Андрю Нортън отбелязва, че най-бедните страни получават по-малко от една трета от отпусканите от богатите държави средства за борба с климатичните промени.
Гражданите в най-слабо развитите страни – сред които Етиопия, Замбия, Йемен и тихоокеанските островни държави – са сред най-потърпевшите от природни бедствия като продължителни суши, наводнения, бури и др. В същото време тази част от света произвежда съвсем малко количество вредни емисии, считани за главния виновник за промените в климата.
Тези държави обикновено не разполагат със средства и експертни знания, за да овладеят негативните последствия от измененията във времето. Въпреки това всички те са ангажирани в борбата срещу климатичните промени чрез т.нар. Планирани национално определени вноски (INDCs). В тези планове е описано как държавите ще намалят вредните емисии след 2020 г. - например чрез преминаване към възобновяеми енергийни източници или към изграждане на екологичен градски транспорт.
Според експертите най-бедните страни не могат да изпълнят тези цели без международно финансиране.
