Не знаем какви специалисти ще са ни нужни след 20-30 години, но е сигурно, че всеки ученик трябва да има езикови умения, както математически умения и такива в природните науки
Професиите, в които ще има най-голям ръст на доходите, са тези, свързани със задълбоченото изучаване на математика и природни науки. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев
на форума "Бизнес и висше образование", предаде БНТ. Реалността у нас ни показва, че позициите, които изискват професионално образование, са по-високо платени, от тези, които изискват висше
образование по някои професионални направления, като икономика и администрация, каза министър Вълчев. Затова трябва да положим допълнителни усилия да рационализираме целия избор и висшите ни
училища да не могат постоянно да обвиняват, че "училищното образование е виновно - трябва да спрем с обвиненията", коментира той. Имаме и много критики към модела на академично самоуправление в
университетите, който не може да остане в сегашния му вид, който води до капсулираност и самодостатъчност, заяви министър Вълчев.
По думите му не знаем какви специалисти ще са ни нужни след 20-30 години, но е сигурно, че всеки ученик трябва да има езикови умения, както математически умения и такива в природните науки.
Учениците трябва да имат и новите умения - предприемачески, както и умения за критично мислене, за креативност и може би най-важното умение - да учиш. Тези девет ключови компетентности, ако успеем
да ги вплетем във всички програми и да ги насърчим с дейности по интереси, ще сме постигнали голяма част от задачата пред нас, която е в образованието, обобщи Красимир Вълчев.
Той за пореден път заяви, че най-важният фактор в образователната система са и ще продължават да бъдат учителите, тъй като те в най-голяма степен формират образователните резултати. Ако имаме добри
и мотивирани учители и ако по-добрите ученици стават учители, ще имаме подобряване на образователните резултати в дългосрочен план, каза министър Вълчев. Според него затова е ключово, че беше
направен общественият и политически избор да се инвестира в учителите и това ще увеличи средствата за образование до едни съпоставими проценти, като БВП.
"До по-миналата година нашият процент за учители беше 1,5 от БВП при средно 2,6 в останалите европейски страни", посочи министър Вълчев. Той отбеляза, че разходите за предучилищно и училищно
образование остават с най-висока норма на обществена възвращаемост от всички публични програми, особено разходите за предучилищно образование, защото биологически и физиологически тогава се формира
най-голяма част от интелигентността на децата. Затова е ключово обхващането на децата в предучилищна възраст. Не трябва да имаме колебания, че трябва да инвестираме в образованието, защото
утрешните инвестиции в него започват с днешните инвестиции в учителите, изрази увереност Красимир Вълчев.
За съжаление, имаме нерационално търсене и колкото да рационализираме предлагането на професионалното и висшето образование, да направим профилно преструктуриране и да дадем допълнителни стипендии,
децата продължават да учат в езикови гимназии и да искат да учат психология или икономика, коментира образователният министър. Вълчев даде пример, че се "дава втора стипендия, а даденият студент
плаща да учи икономика в платена форма на обучение".