В трудоспособна възраст са почти 61% от хората. Продължава намаляването и застаряването на населението
Продължава намаляването и застаряванете на хората в България; задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението; броят на разводите расте – такава е демографска ситуация в
страната през 2016 година, видяна през цифрите на Националната статистика.
Към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 101 859 души, или 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г. населението на страната намалява с 51 925 души, или с
0.7%.
Мъжете са 3 449 978 (48.6%), а жените - 3 651 881 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 059 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават
броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 472 116, или 20.7% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на
населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3.8 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Кюстендил и Ловеч - по 26.4%. Общо в осемнадесет области този дял е над
средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.0%, и Варна - 18.3%.
Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19.2%. Най-висок е този дял в Италия (22.0%), следвана от Гърция (21.3%) и Германия (21.1%). Общо в шест страни,
включително и България, делът на възрастното население е над 20%.
Към края на миналата година населението в трудоспособна възраст у нас е 4 304 хил. души, или 60.6% от населението на страната. През 2016 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 45
хил. души, или с 1.0%, спрямо предходната година.
Разпределението по населени места показва, че в градовете живеят 5 204 385 души, или 73.3%, а в селата - 1 897 474 души, или 26.7% от населението на страната.
Към края на 2016 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.
Населените места без население са 157. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 59, 55 и 10.
Близо половината от населението на страната (49.9%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 770 хил. души, или 10.8% от населението
на страната.
Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 88 867 души, или 1.3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 323 637 души (18.6%).
През 2016 г. в страната са регистрирани 65 446 родени деца, като от тях 64 984 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 966 деца, или с 1.5%.
Броят на живородените момчета (33 375) е с 1 766 по-голям от този на живородените момичета (31 609), или на 1 000 родени момчета се падат 947 момичета.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.2‰, Варна и Бургас - по 9.6‰. В осемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната,
като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово (6.4‰) и Видин (6.2‰).
Броят на умрелите лица през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност - 15.1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 2 537, или с 2.3%. Нивото на общата смъртност
продължава да е твърде високо.
Смъртността сред мъжете (16.2‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.0‰). През 2016 г. на 1 000 жени умират 1 091 мъже. Продължават и силно изразените различия в
смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.1‰) отколкото в градовете (12.9‰).
Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2014 - 2016 г., е 74,7 години и спрямо предходния период (2013 - 2015 г.) се увеличава с 0.2
години.
Средната продължителност на живота при мъжете е 71.2 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78.2 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.9 години по-висока за
населението в градовете (75.5 години) отколкото за населението в селата (72.6 години).
През 2016 г. са регистрирани 26 803 юридически брака - с 917 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3.8‰. Три четвърти от всички регистрирани бракове (19 977) са сред
населението в градовете.
Броят на разводите през 2016 г. е 10 603, или със 120 повече от регистрираните през 2015 година. От всички прекратени бракове 81.1% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (63.4%), следват причините "несходство в характерите" (28.4%) и "фактическа раздяла" (6.1%).
За 9.2% от жените и 10.4% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2016 г., разводът не е бил първи.
Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,7 години.
През 2016 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 96 014 лица.
От преселващите се в страната за ново местоживеене най-голям брой са избрали област София (столица) (18 397). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София
(столица) са София - 9.4%, Благоевград - 7.0%, и Пловдив - 6.0%.
Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Търговище, съответно 0.9 и 1.0%.
През 2016 г. 30 570 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 50.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (53.5%) е на възраст 20 - 39 години. Най-предпочитани от емигрантите
дестинации са Германия (21.7%), Обединеното кралство (15.5%) и Испания (12.1%).
През 2016 г. 21 241 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (22.5%), Руската федерация (15.3%) и Украйна (7.4%).
