Най-висок дял на недекларираната заетост са отчетени във Видин, Ямбол и София-област, а най-ниски - в Кюстендил, Смолян и Търговище
Недекларираната заетост в българската икономика според работодателите е 25,3%, а според работниците – около 33%. Това стана ясно днес на онлайн Кръгла маса, организирана от Асоциация на
индустриалния капитал в България (АИКБ) за представяне на Национална карта на недекларираната заетост в страната. В събитието взеха участие над 60 представители на изпълнителната и законодателната
власт, работодателски, синдикални, научни и неправителствени организации, медии. "Последната стойност на сивия сектор у нас, която е отчел Композитния индекс е 21,48%, а през 2010 г., когато
стартирахме измерването му той беше 36,65%.Въпреки сериозният отчетен спад стойностите му са значително по-високи спрямо средноевропейското ниво. От 2019 г. специален фокус в усилията ни е и
ограничаването и превенцията на недекларираната заетост", заяви по време на откриването на онлайн събитието председателят на УС на АИКБ Васил Велев. "Темата за недекларираната заетост е
изключително важна за всички участници на трудовия пазар. Виждаме тенденция на намаляване, която може да отдадем и на редицата законодателни и правоприлагащи мерки, които правителството предприе
през последните години.
Според проучванията пет са най-често срещаните форми на недекларирана заетост – работа без договор, работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой,
прикрити трудови договори, фалшива самонаетост и извънреден труд без заплащане.
Най-често срещаната практика е работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой. "Нейният обхват е между 25% и 30%. На второ и трето място и двете
групи поставят съответно полагането на извънреден труд без заплащане и прикритите трудови договори. Резултатите ни показаха, че най-силно уязвими са секторите "Търговия, ремонт на автомобили и
мотоциклети", "Строителство", "Хотелиерство и ресторантьорство", "Транспорт, складиране и пощи" и "Селско, горско и рибно стопанство".
Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Най-ниски са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и
Търговище (21,1 %). Най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за
повишаване на своите доходи.
Сред основните препоръки на анкетираните работодатели е да се промени сега действащият модел на 57% осреднен размер на осигуровки за всички осигурителни фондове за сметка на работодателя и
43% осреднен размер на осигуровки за сметка на работника. Предлага се повишаване на дела на осигурителните вноски за сметка на работника при запазване размера на нетното трудово възнаграждение.
