Отделенията за спешна помощ в болниците в Испания понесоха голяма част от щетите вследствие на намаляването на разходите за здравеопазване в хода на дълговата криза, съобщава "Ройтерс"
Днес въпреки че икономиката на страната се възстановява, състоянието на здравната система става все по-голям проблем, който ще е ключов за изхода на местните и парламентарните избори по-късно тази година.
Някои здравни работници дори подават формални съдебни искове в испански съдилища в опит да принудят болниците да увеличат разходите. "Здравеопазването стана символична тема за испанците", казва Хуан Диаз от Центъра за социологически изследвания. "Хората не искат да виждат съкращения на разходите в сфери, които ги засягат пряко".
В цяла Южна Европа правителствата намалиха разходите за здравеопазване в опит да намалят държавните разходи по време на кризата в еврозоната.
Въпреки това Испания продължава да предлага универсално здравеопазване, а според представители на правителството намаленията на разходите са съсредоточени не върху услугите, а върху покупките на лекарства.
Въпреки това в болници в цялата страна лекарите и сестрите споделят, че срещат трудности при справянето с намалените разходи за персонала и за материали. Испанците все още оценяват здравната си система като добра, но броят на хората, които твърдят, че болничните услуги са се влошили от 2009 г. насам, се е утроил.
Хиляди лекари и медицински сестри излязоха по улиците с призив към партиите да включат проблемите на здравната система в кампаниите си. Управляващата Народна партия в отговор започна кампания под надслов "най-доброто здравеопазване".
Крайнолявата "Подемос" и дясноцентристката "Сиудаданос" също обръщат внимание на здравеопазването, най-вече в опит да привлекат гласовете на възрастните в една от най-бързо застаряващите държави в Европа.
Разходите за здравеопазване бяха намалени с общо 13.6%, или почти 10 милиарда евро между 2009 и 2013 г. - едно от най-големите намаления в ЕС. Правителството защитава тази си политика с аргумента, че 4.5 милиарда от тези средства са спестени от разходи за лекарства, тъй като пациентите вече плащат по-голяма част от цените им. Според представители на управляващите броят на лекарите и медицинските сестри почти не е намалял.
Местните власти в Мадрид твърдят, че болниците в района не са били подлагани на съкращения на разходите, а пренаселването на интензивните отделения е следствие от тежкия сезон на гриповете. Лекарите от своя страна посочват, че "затягането на коланите е довело" до удължаване на списъците на чакащи за операция с 45% между 2010 и 2014 г., като за Мадрид увеличението с 52%.
Здравните работници отдават това и на нуждата си да работят допълнителни часове за по-високи заплати. Според тях дългите списъци карат пациентите да посещават все по-често интензивните отделения, където чакане няма.
