Хората с доходи над 3000 лева плащат по-малка данъчно-осигурителна тежест, отколкото един човек на минимална заплата
Най-големият проблем на българското общество е, че липсва социален консенсус кои са нашите основни проблеми, а те са неравенствата, несправедливата данъчна система и липсата на необлагаем минимум,
както и демографската криза. Това коментира за БТА директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията Любослав Костов. "Намаляхме за едно
десетилетие с над 800 000 души, а на фона на това България остава в групата на страните с много силно подчертани разлики в заплащането. Страната ни е негативен пример за най-бедната страна в ЕС с
най-драстично ниски показатели спрямо останалите икономики”, заяви икономистът.
По думите на Любослав Костов, хората с доходи над 3000 лева плащат по-малка данъчно-осигурителна тежест, отколкото един човек на минимална заплата, което е един от факторите, които допринасят да се
разтваря тази ножица на неравенствата.
На целия този фон в момента ние сме единствената държава в целия ЕС, която не си вдигна минималната заплата, няма бюджет като свърши календарната година и няма пари по Националния план за
възстановяване и устойчивост, заяви Любослав Костов.
Той припомни, че КНСБ иска ръст на минималната заплата до 764 лв. през 2022 година, което е около 50 процента от средната работна заплата за 2021 година, както е заложено в евродирективата за
адекватни и справедливи минимални заплати. Компромис и напълно постижимо би било минималното възнаграждение да стане на първо време 730 лева, а не както предлага правителството 710 лева, смятат от
синдиката.
В средносрочен план искането на КНСБ е минималната заплата да стигне заплатата за издръжка. Последното изследване на КНСБ за заплатата на издръжка показва, че размерът за един работещ е 1421 лв
(бруто), а при двама работещи в семейството с едно дете, за всеки от двамата работещите не трябва да бъде по-ниска от 1279 лв.(бруто), за да може да се осигури необходимият доход за социално
приемлив начин на живот. "Нетната стойност на минималната заплата трябва да ни позволява да посрещаме нашите основни нужди. Минималната заплата трябва да ни осигурява необходимите блага, стоките и
услуги от първа необходимост, защото иначе влизаме в категория работещи бедни”, заяви Любослав Костов.
Искането на синдиката е най-малко половината от наетите да получават "заплата за издръжка” към 2022-2023 г., а минималната заплата да достигне "заплата за издръжка” към 2025-2026 г.
По думите на икономиста, инфлацията е 7,3 процента, а ръстът на минималната заплата миналата година беше 6,6 на сто, което означава, че миналата година българите, работещи на минимална заплата, са
загубили за първи път от 2011 година насам реална покупателна способност. Той смята, че увеличението, което ще се направи, е не за да се повишат доходите, те ще се повишат само по номинал, а за да
се върне покупателната способност, която хората са имали преди 12 месеца. Неслучайно от КНСБ искахме още октомври миналата година минималната заплата да се повиши, припомни Любослав Костов.
Около 870 хил. от заетите с платен данък до минималната работна заплата, изпитват сериозни затруднения от поскъпването на живота, при това усещането за инфлация при тях е на по-високи нива, поради
нарастването на цените на стоки от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет, посочи Любослав Костов. Според него твърдението, че увеличението на минималната работна
заплата рискува да изключи от пазара на труда част от нискоквалифицираната работна ръка, не намира емпирични доказателства. Повишаването на минималната работна заплата през периода 2013-2019 г., не
само че не води до намаляване на заетостта в най-ниската квалификационна група работници, но тя расте и достига 51,2 процента през 2019 г. Намалението през 2020 е следствие от COVID-19, допълни
Костов.
Той цитира данни, според които в периода 2008-2012 г., когато съотношението минималната към средната заплата бележи тенденция на спад, главно поради замразяване за над две години и половина на
размера на минималната работна заплата, коефициентът на заетост на нискоквалифицираните работници бележи постоянен спад до достигане на своя абсолютен минимум от 36,2 процента.
Размерът на минималната работна заплата в Германия е с 4.8 пъти по-висок от този в България, в Полша с 1.9 пъти, в Румъния с 1.4 пъти. Подобна е ситуацията и по паритет на покупателна способност,
България отново е на дъното, макар разликата леко да се свива, посочи Любослав Костов. По данни, цитирани от икономиста, в България с нетна минимална заплата може да се закупи 6 пъти по-малко литра
мляко от нетната минимална заплата в Германия, около 2 пъти по-малко хляб и 3 пъти по-малко ориз. Аналогична е ситуацията и с останалите жизнено важни стоки от първа необходимост. В сравнение с
Румъния разлика е по-малка, но е факт, че минималната заплата там позволява по-висока покупателна способност от тази в България, каза икономистът.
По отношение на пенсиите, Костов каза, че в самата коалиция има различие по темата – някои искат преизчисляване, други увеличаване на тежестта на година осигурителен стаж във формулата.
В отговор на въпрос, Костов каза, че това, което се направи, категорично не въведе справедливост, но е стъпка в правилната посока, защото се увеличи тежестта на година осигурителен стаж във
формулата. И с настоящата минимална пенсия отново има милион – милион и двеста хиляди пенсионери, които са под линията на бедност, която също се вдигна до 413 лева, но ако спазваме методологията на
Евростат тя дори трябваше да бъде 460 лева, посочи той.
Според Костов трябва да се намери подход, с който тези пари, които се дават в момента на калпак, да бъдат интегрирани в пенсиите по солидарен и справедлив принцип. Няма как да вземеш от
пенсионерите, защото те употребяват такива стоки и услуги, чиято инфлация е много по-висока от средната, която отчита националната статистика, която също не е малка, заяви той. Икономистът допълни,
че хлябът поскъпва с 20 процента, основни стоки стоки и услуги също поскъпват между 15 и 30 процента.
