Повечето хора на Балканите се чувстват доста нещастни, заради страха за работните си места и грижите около здравеопазването, образованието на децата си и пенсиите
Повечето хора на Балканите се чувстват доста нещастни, заради страха за работните си места и грижите около здравеопазването, образованието на децата си и пенсиите, обобщава в анализ британското списание "Икономист", цитирано от БТА, като се позовава на допитванията на социологическите агенции в региона през последните десет години.
Според "Икономист" материалните тревоги обсебват вниманието на жителите на региона повече от етническите вражди или от желанието да си върнат територия, която вярват, че съседни народи са им отнели.
В публикацията е цитиран изводът на експерта на Economist Intelligence Unit Лаза Кекич, според който балканските страни винаги са имали по-бедни икономики от западните си и северни партньори и са просперирали само когато другите икономики са били в добро положение.
Сегашната криза не е изключение. Тази седмица нов анализ на звеното посочи, че балканските икономики в преход, т. е. Албания, Босна, България, Хърватия, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия, "страдат най-вече от глобалната рецесия от 2008-2009 г. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на балканските страни се е свил с 5.2% през 2009 г. и рецесията е продължила и през 2010 г. със средно понижение на БВП от 0.4%".
Всички балкански икономики в крайна сметка са свързани с еврозоната и спадът в търсенето от валутния съюз им нанася сериозни щети. Черна гора, Македония, България и Албания изнасят 10-12% от стоките си за Гърция, отбелязва Economist Intelligence Unit.
Най-уязвими от намаляването на преките чуждестранни инвестиции са Македония, Сърбия и България, а дъщерните дружества на гръцки банки в региона са важен "канал" за негативните тенденции - пазарният дял на гръцките банки в Югоизточна Европа е около една пета.
Навсякъде в региона хората ще ви кажат колко е тежък животът, отбелязва "Икономист". Средната заплата в Черна гора е 491 евро, в Сърбия - 360 евро, а в останалите страни равнището е подобно. Цените обаче са високи и продължават да нарастват.
На фона на "намаляващи доходи, засилваща се бедност и нарастваща безработица, политическите последици от тези фактори и случаите на социални размирици в региона засега са забележително ограничени", отбелязва Икономист интелиджънс юнит. Анализът обяснява тази тенденция на първо място с "предимството от изостаналостта", която предпазва населението от влиянието на икономическия спад. Това включва сравнително големия земеделски сектор и важната роля на разширеното схващане за семейството.
Второ, упадъкът на традиционната левица и на синдикатите в повечето страни в региона означава, че има малко социални и политически сили, които могат да фокусират и организират мащабни демонстрации.
И накрая, проучванията на общественото мнение сочат широко разпространение на апатията, която не благоприятства социално активно поведение", отбелязва изданието.
В публикацията се задава въпросът дали тази тенденция е трайна или "просто наблюдаваме затишие пред буря", която ще се разрази, когато факторът, който би могъл да стабилизира Балканите - ЕС, е в разгара на собствената си криза.
