От догодина въвеждаме евродиректива, която надгражда съществуващия режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа
Министерството на финансите публикува проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Целта на новия Закон е увеличаване прозрачността на пазарите на финансови инструменти,
по-добра защита на инвеститорите, укрепване на доверието и недопускане на нерегламентирана търговия с финансови инструменти. С предлагания законопроект в българското законодателство се въвеждат
изискванията на Директива 2014/65/ЕС, като се надгражда сега съществуващият правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа. Проектът на закон, заедно с мотивите към него и цялостната предварителна оценка на въздействието могат да бъдат
намерени на портала за обществени консултации на Министерски съвет. Той е на вниманието на всички заинтересовани групи до 7 септември.
От страната ни се изисква да въведе и приложи директивата от 3 януари 2018 г. Причината за приемане на директивата е, че по време на финансовата криза са констатирани слабости във функционирането и
недостатъчна прозрачност на финансовите пазари, което налага промяна на съществуващата регулаторна рамка по отношение на пазарите на финансови инструменти.
С новия ЗПФИ се очаква да бъдат преодолени констатирани проблеми на българския капиталов пазар, се казва в цялостната предварителна оценка на въздействието. Сред проблемите, които се очаква да
бъдат разрешени, са: недостатъчна ликвидност; недостатъчна прозрачност на пазара на недялови финансови инструменти; липсата на достатъчно качествени финансови инструменти и компании за
инвестиране; липсата на предлагане на финансови инструменти в достатъчно голям обем, за привличане на големи институционални инвеститори; оттеглянето на чуждестранни инвеститори след
2008 г.; недостатъчно доверие във финансовите пазари в България; недостатъчна ефективност на финансовия надзор; недостатъчна осведоменост и защита на инвеститорите в случаите на предлагането на
сложни финансови продукти; липсата на ефективни механизми за контрол по отношение на лицата, предоставящи инвестиционни услуги без лиценз; недостатъчна защита за инвеститорите при предлагането на
инвестиционни съвети; недостатъчната прозрачност на пазара на финансови инструменти и по конкретно във връзка със сключването на сделки с финансови инструменти извън регулирания пазар.
Със законопроекта изцяло се въвеждат разпоредбите на законодателството на ЕС в областта на финансовите пазари и се осигуряват мерки за тяхното прилагане, при съобразяване на спецификите на местния
пазар. Българският пазар представлява 0,3% от общия европейски пазар. На тази база е изчислено, че въвеждането на Директивата у нас ще струва 6,3 млн. лв. Тази сума представлява както еднократни
разходи, така и текущи разходи за една година.
Еднократните разходи се очаква да бъдат в размер на 3,7 млн. лв. годишно, а текущите разходи – в размер на 2,6 млн. лв. годишно. Очакванията са за следващите три години текущите разходи да не се
променят. Очакванията са еднократният разход за привеждане в съответствие да представлява между 0,10 % и 0,15 % от общите разходи за извършване на дейност, докато текущият разход се очаква да бъде
между 0,06 % и 0,12 %.
"В краткосрочен план съществува риск от повишение на цената на предлаганите услуги във връзка с търговията на финансови инструменти от гледна точка на повишение на разходите за пазарните участници
за изпълнение на новите завишени изисквания към дейността им", се казва още в оценката за въздействие.
Повишаването на административната тежест от гледна точка на текущи административни разходи се очаква във връзка с прозрачност преди и след сключване на сделки и консолидация, както и при
допълнителните дейности от страна на надзорния орган относно въвеждане на ограничения относно позиции и последващ контрол. Административната тежест се определя като еднократен разход в размер на
1,9 млн. лв. и текущ разход в размер на 824 хил. лв.
Ако не се предприемат мерки за привеждане на българското законодателство в съответствие изискванията на Директивата, може да се очаква да ни бъдат наложени санкции.
