До 2004 г. застрахователното ни законодателство може да заприлича на световното
Законопроектът за комисията по финансов надзор, който вече е приет на първо четене от бюджетната комисия на парламента, на пръв поглед прави безсмислено предстоящото второ четене на поредните
промени в Закона за застраховането. Според депутатите обаче колизия няма.
с обсъжданите на второ четене промени в Закона за застраховането се дават доста големи правомощия на Агенцията за застрахователен надзор (АЗН). Най-спорното от тях е, че надзорът ще има право да
нареди писмено на всяка застрахователна компания да освободи някой от шефовете си, ако установи, че въпросният ръководител има пръст в "сделки и действия, които засягат финансовата и
организационната стабилност" на даденото дружество. Замисълът на авторите на този текст е добър да се запазят интересите на застрахованите от собственици или ръководители на дружества, които са
решили да източат компаниите си. Но, както казват, пътят към ада е покрит с добри намерения. Така общо формулиран, спорният текст би развързал ръцете на надзора за отстраняване на "несимпатични"
шефове на компании, без да има наистина сериозни причини за това. Още повече, че според законопроекта точно тези решения на агенцията няма да подлежат на обжалване по съдебен ред.
Естествено този и останалите спорни тестове от промените в Закона за застраховането имат всички шансове да станат скоро факт в правния мир, като се има предвид, че депутатите гласуват най-вече по
партийна повеля, а управляващите имат необходимото им мнозинство в Народното събрание. Пита се обаче защо трябва да се предизвикват скандали, след като скоро и самата Агенция за застрахователен
надзор ще престане да съществува. Това става ясно пък от приетия вече от същата бюджетна комисия на парламента на първо четене законопроект за комисията по финансов надзор. Авторите на въпросния
документ са целели да обединят административния персонал на три надзорни институции, както започва да се прави в Европа. Този законопроект трябва да е и първият от новата нормативна уредба на
застраховането. В бъдеще тя ще включва и още два закона. Първият от тях ще е устройствен за застрахователните компании и ще регламентира точно как се създават и прекратяват тези дружества. Вторият
ще урежда взаимоотношенията между застрахователите и техните клиенти. По подобен начин е уредено застрахователното законодателство в по-напредналите от нас страни. По вижданията на сегашните
управляващи в България тази реформа трябва да бъде направена до края на мандата им.
Идеята е новата комисия по финансов надзор да заработи от началото на следващата година, съобщи за КЕШ депутатът от НДСВ Валентин Церовски, който е и един от основните инициатори на тази реформа.
Той уточни, че в началото ще бъдат прекратени правомощията само на шефовете на сега действащите надзорни институции. Самите организации обаче няма да бъдат закривани, а трябва да се обединят в
рамките на една година. С други думи от 2003 г. няма да има Национален съвет по застраховане, нито директор на Агенцията за застрахователен надзор. Техните функции ще бъдат поети от новата комисия,
която дотогава трябва да е избрана. Много е вероятно неин зам.-председател, отговарящ за застраховането, да стане сегашният шеф на АЗН Румен Гълъбинов, смята Церовски. Според него тримата
зам.-председатели на бъдещата комисия трябва да са специалисти от съответните браншове, тъй като на практика на техните плещи ще легне основно контролът на компаниите. За председател и членове на
комисията пък щели да се търсят свързани с политиката личности. Нищо чудно обаче и тук да се окаже, че добрите намерения са част от настилката към ада. Защото в името на осъществяването на
реформата вече започват компромисите.
