Правителството няма да променя закона
Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в последно време се оказа доста "ухажван" откъм медийно внимание и интерес. Причината за почти натрапчивото му присъствие из страниците на
пресата е новото ръководство, което от 3 февруари пое управлението на институцията, както и правителствените идеи за по-активно управление на ресурсите в него.
Новият председател на фонда Бисер Манолов, досега главен валутен дилър в Булбанк, встъпи в длъжност в понеделник, когато трябваше да се проведе и първото заседание на новото ръководство
зам.-председател на ФГВБ е Румен Симеонов, директор на Дирекция "Надзорна политика" в централната банка, от квотата на Българска народна банка, а член на УС е Георги Петков, началник-отдел "Парични
инструменти" в БНБ и представител на Асоциацията на търговските банки. Очакваше се на това заседание да бъдат одобрени и другите двама членове на ръководството, които съгласно Закона за гарантиране
на влоговете в банките се избират по предложение на председателя и неговия заместник. Дали това се случи на заседанието или не не се разбра, но в крайна сметка стана ясно, че другите двама
членове на УС на фонда са Росен Владимиров, досегашен зам.-председател, и Лалко Дулевски, който бе представител на АТБ. Освен сформирането на управленския състав занятие, предизвикващо интереса,
независимо за коя и от какъв тип институция се отнася, другата "тънка линия" бе свързана с това, дали ще се променя нормативната уредба за дейността на фонда или не. В крайна сметка финансовият
министър Милен Велчев внесе яснота, като обобщи, че
правителството няма намерение да променя
закона
но смята, че ресурсът на фонда може да се управлява по-добре. Според Велчев това по-добро управление може да се осъществява в рамките на рисковите ограничения, заложени в закона, като се
оптимизират управлението и доходността на ресурса чрез "най-добрата комбинация между запазване на капитала и максимална доходност". По думите на Велчев инвестициите в държавни ценни книжа и
репо-сделки, позволени според сегашния закон, предполагат най-различни съотношения, което позволява оптимизиране на доходността му. С тази идея може да се свърже и назначаването на валутния дилър
на най-голямата българска банка за председател на фонда. Освен добра комбинативност обаче финансовият министър ще трябва да съблюдава и решаващата позиция на централната банка в това отношение, тъй
като тя е "нормотворецът" за всички актове, засягащи дейността на ФГВБ. До момента по мнението на запознати позицията на БНБ е доста консервативна, що се отнася до разчупване на рамката. Добрата
новина (зависи от гледната точка, разбира се) в случая е, че мандатът на една част (доста съществена) от Управителния съвет на централната банка изтича през юни и новоизбраните му членове има
вероятност да са с по-либерални възгледи. Според експерти в областта не би имало нищо стряскащо в една по-раздвижена схема, позволяваща по-разнообразен набор от дългови инструменти и по-активно
управление на средствата, акумулирани във фонда. Такива са например ипотечните облигации, които са ликвидни и в същото време достатъчно нискорискови. Привържениците на тази гледна точка са на
мнение, че финансовият пазар е добре регулиран, но от 1998 1999 г. е в пълен застой, като на този етап е необходимо пазарът да се раздвижи, за да се създаде възможност за възходящото му развитие
и саморегулацията му. От друга страна, противостои позицията за
специфичните роля и функции на фонда
за състоянието на банковата система като гарант на сигурността на парите на спестителите. Към момента средствата, с които разполага ФГВБ, са в състояние да поемат фалита на седем средноголеми по
размер на активите и собствен капитал търговски банки. Фондът разполага с над 140 млн. лв. Очаква се сумата да се увеличи с около 35 млн. лв., след като банките направят годишните си премийни
вноски, които по закон се внасят до края на март на текущата година. Годишните вноски се определят на среднодневна влогова база, върху която се изчисляват 0.5%. Прогнозите са, че до края на тази
година средствата във ФГВБ ще надхвърлят 200 млн. лв. Инвестиционният портфейл на фонда към края на 2002 г. е в размер на 143.9 млн. лв. От тях 86.6 млн. лв. са инвестирани в ДЦК и 57.3 млн. лв.
в репо-сделки. През миналата година търговските банки са платили 290 хил. лв. встъпителни вноски и 34.3 млн. лв. годишни премийни вноски.
Освен с основната си дейност гарантиране на депозитите на вложителите, от края на миналата година фондът пое и администрирането на фалиралите банки по силата на действащия от 28 декември 2002 г.
Закон за банковата несъстоятелност. В момента четири банки в производство по несъстоятелност се намират
под юрисдикцията
на фонда
Капиталбанк, Кристалбанк, ТБ "Славяни" и Балканска универсална банка. Заедно с тях към фонда преминаха за контрол и администриране активи на обща балансова стойност от около 90 млн. лв. В
едномесечен срок от влизането на закона в сила синдиците са длъжни да предоставят подробни отчети за състоянието на "управляваните" от тях банки. Този срок изтече на 28 януари отчетите са
предадени, като новото ръководство ще ги разгледа и въз основа на това ще реши дали да преназначи синдиците или не. Във връзка с действието и прилагането на новия закон предишният състав на УС на
фонда изготви три наредби и една тарифа, които бяха изпратени в БНБ за обсъждане и одобрение. Сега обаче тези нормативни актове ще се върнат обратно във фонда, за да се запознае с тях и новият УС,
като едва след това ще бъдат върнати обратно в централната банка, която ще има последната дума. Едната наредба засяга докладите и отчетите, които ежемесечно ще се дават от синдиците на фонда, и
месечен бюджет за разноските по несъстоятелността (съгласно чл. 32 и чл. 55 от ЗБН). Втората наредба се отнася за проверките, които фондът извършва, и събирането на информация за банките в
несъстоятелност (чл. 40 от закона). Третата е във връзка с определянето възнаграждението на синдика (чл. 30). Съгласно разписаните в нея правила за първите шест месеца от назначаването на синдика
неговата заплата ще бъде фиксирана в размер между 10 и 30 минимални работни заплати. След този период той ще получава процент от сумата на осребреното имущество и събраните вземания. В основата на
предложената за прилагане схема е заложен диференциран подход. Процентите са диференцирани по видове и качество на активите за продажбата на финансови активи, които на практика са
по-леснореализируеми, процентът е по-нисък, за продажбата на кредити на физически или юридически лица е по-висок. Направена е симулация с една от затворените банки и изводът е, че процентното
възнаграждение ще бъде стимулиращо за синдиците, тъй като е по-високо от фиксираното, като в същото време не е с фрапиращо големи размери. В крайна сметка размерът на възнаграждението зависи от
конкретния случай. Изготвена е и тарифа за таксите, които фондът ще събира от банките във връзка с контролните му правомощия. Проектът ще бъде предложен чрез Министерството на финансите за
одобрение от Министерския съвет. Според фонда таксите са символични.
