Обществена поръчка на министъра на държавната администрация Димитър Калчев разпали отдавна тлеещия конфликт между компаниите, които предлагат правно-информационни системи.
Обществена поръчка на министъра на държавната администрация Димитър Калчев разпали отдавна тлеещия конфликт между компаниите, които предлагат правно-информационни системи. Целта на министъра е до края на годината да заработят четири нови системи, които обаче дублират съдържанието и дейността на действащите частни регистри - "Апис", "Сиела", "Дакси", "Норма", "Дигеста" и други. Новите масиви са част от проекта за електронно правителство.
Спорната обществена поръчка е само за една от четирите системи. Тя е за доставка, инсталиране, поддържане и абонаментно обслужване за срок от три години на справочно-информационна система за държавната администрация. Системата трябва да съдържа актуалните текстове на действащите нормативни актове, практиката на съда и ведомствата, както и база данни от фирмените регистри, която да се обновява всяка седмица. Гаранцията, която се изисква за участие в процедурата, е 7 хил. лв. Това означава, че минималната стойност на поръчката е 700 хил. лв. Цената на годишен абонамент за продукта на "Сиела" например, който предлага актуализация на текстовете всеки месец, е 235 лв. без ДДС. Но по правило при такива големи поръчки има отстъпки.
Останалите информационни масиви, които предстои да заработят, са: онлайн система за предоставяне и поддържане на правна информация за нуждите на Регистъра на административните структури и актовете на органите на изпълнителната власт, електронна система за публикуване на нормативни актове в интернет, която да се превърне в официално издание, и Единна правна информационна система за всички звена на съдебната власт. Според компаниите, предлагащи юридически справочници, само за последния проект са предвидени близо 10 млн. евро от програма ФАР за изграждането "от нула" на нещо, което отдавна се предлага готово на българския пазар.
Според управителя на "Апис" Васил Христович в техническото задание към документацията са включени изисквания, които целят да отстранят конкурентите на „Сиела софт енд паблишинг" и предрешават конкурса в нейна полза. "Две от специфичните характеристики на продуктите на „Сиела" - превод на английски език на всички закони, влезли в сила до 1 януари, и база данни от търговските регистри на окръжните съдилища са посочени като квалификационни изисквания и несъмнено ще се стигне до пълно опорочаване на процедурата", обяснява Христович в открито писмо до Калчев. Шефът на "Апис" твърди, че фирмата му в момента е най-големият доставчик на правно-информационни системи за държавната администрация и съдебната власт.
Христович настоява министърът да прекрати обществената поръчка. От "Апис" предлагат, вместо да се изграждат четири отделни информационни системи, да се създаде единна Национална правно-информационна система, която да отговаря на съвременните потребности и на изискванията на електронното правителство. Компанията се обърнала и към Висшия съдебен съвет. В писмо до магистратите от "Апис" искат съветът да стане инициатор на изграждането на единната система.
"Не сме единствената компания на българския пазар, която предлага нормативна база на английски език", заяви изпълнителният директор на "Сиела" Веселин Тодоров. "А доколкото ми е известно, "Апис" имат една спечелена обществена поръчка за администрацията, която е обявена в Държавен вестник, твърди той. "Абсолютно вярно е, че "Сиела" не е единствената компания, която превежда нормативни текстове на английски. Но изискванията според документацията са за преводи на законите на руски, немски, френски и други езици, които правят само те, а са абсолютно ненужни на някой кмет например", репликира управителят на "Апис".
"Истината е, че търговата документация е създадена точно толкова за "Сиела", колкото предишни са били създавани за "Апис", заяви управителят на "Дакси" Георги Крушков. Според него техническите изисквания към документите наистина са записани, така че на тях да могат да отговарят само продуктите на "Сиела". Поради тази причина той не възнамерява да участва в търга. "Една-единствена компания у нас има преводи на нормативната ни уредба на различни езици, които обаче са безобразни от лингвистична гледна точка", смята Крушков. Според него именно тази част от търговата документация показва еднозначно за кого е предназначен конкурсът, а и в същото време е ненужно изискване, защото не е необходима на гражданите. Той заяви, че аргументът, че преводите на нормативните актове ще се създадат удобства за чуждестранните инвеститори, не е основателен, защото сериозните компании проучват законовата рамка на страната чрез адвокати. "A що се отнася до намерението да се правят четири отделни информационни системи, то отразява цялостното загубено състояние на държавата", заяви Крушков.
Шефът на "Дигеста" Вихър Кискинов по всяка вероятност ще се опита да помири спорещите фирми. Перспективите едната от страните да обжалва конкурса в съда и да се блокира процедурата е неблагоприятна за всички компании в бранша, защото държавата може накрая да предпочете някой с не токова голям опит или да избере изпълнител от чужбина, твърди Кискинов. Той е привърженик на идеята за създаване на обща национална система. "Трябва държавата, а не частните фирми, да създаде и поддържа в електронен вид текстовете на нормативните актове, защото само тя може да гарантира тяхната автентичност", твърди Кискинов. Неговата идея е държавната информационна система да служи за основа на дейността на частните компании, които ще разработват специфични правно-информационни продукти. В момента държавната администрация харчи големи суми за абонамент на ведомствата за електронните варианти на нормативните актове, а и отделено ги поддържа и на хартиен носител, обяснява Кискинов.
"Досега се работеше на парче и в тази насока подкрепяме идеята за единна прaвно-информационен система, но в същото време сме на позицията, че досегашната практика е добра и се нуждае от доразвиване. Държавата например може да изнесе повече дейности в частни ръце, да се направи т. нар. аутсорсинг на услуги, твърди шефът на "Сиела" Тодоров. Той предлага публикуването на Държавен вестник в електронен вариант да се предостави на частни изпълнители. "Ако това се приеме, ще се промени дейността на някои от настоящите играчи на пазара на правно-информационни системи, но тяхното предизвикателство ще е да предлагат допълнителни услуги, от които да печелят, а не просто да представят в електронен вариант на законите", заяви Тодоров.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев не пожела да коментира темата.
