Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро
Реалната цена на проекта АЕЦ "Белене" е 5 милиарда и 130 милиона евро, а реалното му оскъпяване е не повече от 600 милиона евро. Това заяви бившият министър на икономиката и енергетиката и настоящ
депутат от Коалиция за България Румен Овчаров, предаде репортер на БГНЕС.
Според Овчаров, през последните месеци безброй "астролози, звездобройци, предсказатели и псевдоикономисти са разнасяли из медийното пространство какви ли не фантасмагорични, числа колко ще струва
АЕЦ "Белене" - 10 милиарда, 20 милиарда и т.н".
Бившият министър на икономиката и енергетиката смята, че всички те не са взели под внимание един факт, че през 2013 първият реактор на АЕЦ "Белене" можеше вече да работи, а вторият се намира в
напреднала фаза на изграждане. Овчаров припомни, че договорът за "Белене" е подписан при базова цена от 3 милиарда 997 милиона евро.
Депутатът социалист предлага да се направят "три прости аритметични операции", за да се види, колко щеше да ни струва днес втората атомна централа. "Трябва просто да се вземе числото 3 милиарда 997
милиона евро, да се видят индексите на Евростат за тези изминали шест години. Да се види кое оборудване как ще се индексира. Това е оборудването, произведено в Русия, и оборудването, произведено в
България", разясни Овчаров.
Тук той припомни тогавашната роля на ръководството на НЕК, което е успяло още при провеждането на преговорите да договори индекса на инфлацията по Евростат веднъж и второ при преговорите за
оборудването с дълъг срок на експлоатация да "изстиска руснаците, за да подпишат, че оборудване, което ще се произвежда в Русия, в руски заводи, с руска работна ръка и суровина, ще се индексира с
индекса в България".
Към това трябва да се добави и оборудването, произведено в Германия /"Сименс"/ и Франция /"Арева"/. То се индексира с индексът в тези две страни, който е само 13% за тези 6 години. А българският
индекс е 34%, добави Овчаров.
"Умножите трите милиарда на първото оборудване с 34 и получите четири милиарда, останалият 1 милиард умножите с 13% и получите 1,130 милиарда, съберете двете числа и се получава 5 милиарда и 130
милиона", сметна той и добави: "Не измислена цена гледана в тавана, а реална. При това изключително завишена, защото оборудването нямаше да се плаща на края на шестата година, а то щеше да се плаща
във всяка една от годините, през които се произвежда".
Овчаров също така направи забележката, че индексите нямаше да са за шест години, а за една, две или три. Това означава, че тези 1,130 милиона са силно завишени. Реалното оскъпяване на проекта е не
повече от 600 милиона, категоричен е той.
"Ето това е цената, затова говорим. Сега гледам, че тези смешници продължават да си говорят числата взети от таваните", завърши Овчаров.
БГНЕС припомня, че сагата за АЕЦ "Белене" започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е
проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда
евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската Ер Ве Е.
След идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на Ер Ве Е през 2009 г. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха
на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на "Фортум" и "Алтран", като по този начин изпълниха едно от исканията на кабинета Борисов за намирането
на чуждестранен, неруски инвеститор.
Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември "Атомстройекспорт" увеличи претенциите си към НЕК до 1 милиард евро за неизплатени
вече извършени дейности по проекта "Белене". Делото ще се гледа от Международния арбитраж в Париж.
През лятото на миналата година БСП стартира кампанията за референдум по въпроса за АЕЦ "Белене". Тя събра над 770 000 подписа, повече от необходимото. Активното участие на българските граждани в
кампанията направи референдума необратим, въпреки това от ГЕРБ промениха въпроса. От него отпадна питането за АЕЦ "Белене". Така българите в края на януари ще трябва да гласуват дали желаят
развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на нова мощност. /БГНЕС
