Такава система може да изключи енергийната система, да подаде сигнал за спиране на масовия транспорт и на атомни и други опасни производства
Около 150 000 лева струва на една българска община да въведе система за ранно предупреждение от земетресение. Това обяви проф. Бойко Рангелов от Минно-геоложкия университет, по време на конференция в София, посветена на управлението и контрола на бедствия и аварии.
Системите за ранно предупреждение при земетресения и цунами са практически най-напредничавите научни постижения в областта на предвиждането на катастрофичните събития.
Една от най-известните регионални системи за ранно предупреждение от цунами е разположена в Тихия океан с главен офис в Хонолулу, Хаваи. Тя работи от 50-60-те години на ХХ-ти век.
Към момента подобни системи съществуват основно на регионален или локален план.
Тези системи следят в реално време измененията в обстановката, прогнозират и моделират развитието на процесите и издават съобщения към населението за незабавни действия.
Всички системи за ранно предупреждение се основават на два вида сеизмични вълни и на спътници, които получават информацията за тези вълни и я пращат в реално време до съответните научни
лаборатории.
При настъпване на събитие, първи го регистрират т.нар. P-вълни. Това са предупредителни сеизмични вълни с по-малки амплитуди и малък разрушителен потенциал, но със скорост, която е почти 2 пъти
по-голяма от следващите ги S-вълни, които имат разрушителна сила. Времето между първите и вторите вълни всъщност е времето за реакция от страна на хората, затова основна задача в дейността на тези
системи е състезанието с времето. Колкото по-бързо се събере информацията и се оценят възможните последици, колкото по-бързо ще се подаде съобщение до населението и съответно толкова за
по-ефективна ще е дадената предупредителна система.
Сеизмичните вълни се придвижват със скорост 7-8 км/сек., а вълните цунами - между 40- и 800 км/час.
Съвременното развитие на високите технологии дава възможност да се съкрати в значителна степен времето за пренасяне на информацията, както и по-масовото и по-ефективно уведомяване на населението.
Една от прилаганите системи – DART – използва "умни" датчици, монтирани на буйове и свързани със сателит. Системата събира данни и сама решава кога дадено явление е бедствено опасно за
хората.
В България има разработени няколко проекта, свързани със системи за ранно предупреждение.
Една от системите за предупреждение при земетресение е разработена заедно с Румъния и базирана във Вранча. Тя обаче има на разположение едва няколко секунди за реагиране. Например, при Р-вълните
времето за информиране от Вранча до Варна е 51 секунди, от Вранча до София и 61 сек. При S-вълните обаче времето от Вранча до Варна е 38 сект, а от Вранча до София – 40 секунди.
С други думи, има време само за предупреждение, но не и за организиране на масова евакуация, примерно. Въпреки това, тази система дава други възможности за намаляване на т.нар. вторични последици при земетресение – пожари, токови удари, експлозии на газо- и нефтопроводи, дерайлиране на влакове. Освен това, въпреки недостига на време, тези системи все пак успяват да изключат електросистемата, да подадат сигнал за спиране на влакове, метро и други транспортни средства, да изключат захранването на АЕЦ и други опасни производства.
На същия принцип работят и системите за предупреждение от цунами. БАН имат проект за разполагане на станции на морското и по крайбрежната ивица на Варна и Констанца, Румъния. Тук скоростите на сеизмичните вълни, сигнализиращи за станало земетресение (евентуален генератор на цунами), и тези на вълните-цунами се различават драстично – вълните цунами са по-бавни от сеизмичните вълни стотици до хиляди пъти. Някои изследвания, проведени у нас за акваторията на Черно море, показват максимално време за достигане до българския бряг на цунами, генерирани от земетръсното огнище Шабла-Калиакра от порядъка на 20-30 минути. Същественият проблем при тази система е с разпространението на информацията към съответните органи и гражданите. Не съществува правен регламент за това и подобен проблем може силно да затрудни използването на подобна информация.
Към момента в света има една-единствена работеща система за ранно предупреждение от земетресения. Тя функционира в Япония от 2007 г. Струва над 30 млн. долара и 5 години е изпробвана с пълноценно обучение на населението как да използва идващата от нея информация. Подобна система се изгражда и в САЩ, както и на някои места в Европа.
