В информационната система вече са включени данни от Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, и експертните лекарски комисии
Около 350 хиляди души са хората с увреждания в трудоспособна възраст в България. Едва около 10% от тях работят. Данните бяха съобщени при представянето на единната информационна система за хората с увреждания.
Информацията е от Националния статистически институт, каза Минчо Коралски, председател на Агенцията на хора с увреждания. Точните числа ще бъдат известни, когато порталът бъде свързан към системата на агенцията по заетостта.
В информационната система вече са включени данни от Националния осигурителен институт, експертните лекарски комисии (ТЕЛК, НЕЛК), министерството на образованието. Системата засега се тества, тя ще бъде напълно готова след около половин година.
Представянето на системата стана повече от година и половина след оповестяването на проекта по оперативната програма "Човешки ресурси".
Целта е да се събере информация, която да улесни работата и на институциите, каза Минчо Коралски.
Системата дава възможност да се види и териториалното разпределение на хората с увреждания в България. Това ще подпомогне работата на местната власт и неправителствените организации, допълни Коралски. Системата щяла да бъде от полза и при природни бедствия, защото ще се знае в кой град и на какъв адрес има хора с увреждания.
В публичния портал могат да бъдат направени справки за работодатели.
Стратегическа цел в работата с хора с увреждания е интегрирането им във всички области на обществения живот в България, създаването на среда, удобна за тях, и условия да могат да работят - каза Иванка Шалапатова, зам.-министър на труда и социалната политика. С новата система хората с увреждания ще имат информация кои обекти в България, които са им нужни, са достъпни за тях. Освен това всеки, който планира да изгради адаптирана архитектурна среда, вече ще има информация за броя на хората със специфични нужди във всяко населено място.
Изискванията за достъпността на сградите ясно са описани в Наредба №6 на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, чл.35, ал.1: (1) Достъпна архитектурна среда се осигурява във всички сгради и съоръжения най-малко чрез: 1. входни и комуникационни пространства; 2. помещения и пространства за общо ползване; 3. санитарно-хигиенни и спомагателни помещения.
