34,2% от българите живеят в риск от бедност
На бедните хора, които трудно си плащат сметките за ток, държавата може да дава ваучери, с които да купуват уреди с по-ниско потребление. Това предложи националният омбудсман Мая Манолова на обществена дискусия на тема "Как да преодолеем енергийната бедност", организирана от нея, в партньорство с Асоциация "Активни потребители". Мая Манолова предложи на държавни институции, търговци на енергия и неправителствени организации да подпишат меморандум за защита на енергийно бедните хора. Проектът на документа ще се обсъжда до началото на септември, съобщи БТА.
Първа стъпка в него е да има ясна дефиниция какво точно ще означава някой да е енергийно беден и да подлежи на социална защита във връзка с либерализацията на енергийния пазар в страната, каза
Манолова. В европейските държави съществуват различни критерии за определяне на енергийната бедност - във Великобритания критерият е 10 на сто от доходите на домакинство да отиват за отопление на
жилището; във Франция това са всички домакинства, които не поддържат нормална температура - 21 градуса в основните помещения и 18 градуса в допълнителните.
По всеки от показателите нашата страна е енергийно най-бедната в Европа - по невъзможност на домакинствата да поддържат дома си топъл - 70 на сто; по забавени /неизплатени/ битови сметки - 50,7 на
сто; по състояние на жилищния фонд - 29,5 на сто.
По данни на Евростат от април 2016 г. една трета, или 34,2 на сто, от българите живеят в риск от бедност - не могат да поддържат дома си топъл, не покриват сметките и жизнените си стандарти.
2,5 млн. души у нас живеят в тежки материални лишения - над четири пъти по-голям от средния за ЕС (8,2 на сто). 36 на сто е "сивата бедност" в България по оценка на броя на работещите бедни,
здравно неосигурените, бедните пенсионери.
Финансовата мярка или социална тарифа е краткосрочна мярка за срок до 5 години. Тя ще покрива 70 на сто от цената на електроенергията и 33 на сто от цената на пълната услуга. Предвижда се чрез нея
да се помага на хората, които и в момента получават енергийни помощи за отопление, на възрастните и самотни хора над 70 години с доходи единствено от пенсия, под прага на бедността, както и хората
с над 90 на сто намалена трудоспособност с чужда помощ и семействата на деца с увреждания. На хората ще се плаща по 100 кWh /киловатчас/ електроенергия на месец - за потребители на централно
топлоподаване, и 150 кWh на месец - за останалите.
Социалният пакет е крайно недостатъчен и включва едва 500 хиляди домакинства или около един милион и сто хиляди души, посочи Манолова. Това са едва по 7.60 лв. на домакинство, или 3,20 лева на
човек, подчерта тя.
Сред мерките за защита на бедните хора омбудсманът предлага да се въведе опрощаване на лихвите при закъснели плащания; гъвкави схеми за разсрочване на задължения, отразяващи финансовите възможности
на потребителите; безплатни проверки в сгради от енергийните предприятия; защитна мрежа срещу изключване на уязвимите потребители при критични ситуации; създаване на нормативни предпоставки за
колективна смяна на доставчика на енергия при по-атрактивни тарифи.
Мая Манолова предупреди, че някои фирми се опитват да вкарат "закрепостяващи клаузи" в договорите с клиентите си, така че те да не могат да сменят доставчика си на електроенергия.
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов смята, че по принцип либерализацията на търговия с електроенергия не е нужна на България. По думите му това е начин между производителите и
потребителите да се вкарат "паразитни" посредници, които да реализират печалба.
