С намерението да се емитира толкова голям обем дълг, от 16 млрд. лв., ние вече сме в началната фаза на дълговата спирала
Това написа бившият премиер Пламен Орешарски в социалната мрежа "Фейсбук", съобщи дир.бг. Той коментира решението на парламента да вземем до 16 млрд. лв. дълг за следващите 3 години и разчетите на кабинета да продължи с бюджетен дефицит за този период, макар и той да се понижава занапред.
Според Орешарски утешаващо е, че публичният дълг е все още сравнително малък. Това означава, че има времеви хоризонт да се развие една истинска спирала, докато не ни задуши, подобно на гръцката, ако не се коригират икономическата и фискална политика. По думите му след кризата 1996-97 до 2009 година правителственият дълг е намалял от над 125% от БВП до малко над 12%.
В 8 от тези 12 години лично ръководих управлението на дълга. В този период постигнахме рекордно за ЕС редуциране на дълговата тежест, похвали се бившият премиер. Той изрази съжаление, че от 2009 година досега дългът се увеличава и очевидно тенденцията ще продължи. Само да не поставим нов европейски рекорд – по бързо нарастване на дълговата тежест, коментира Пламен Орешарски.
Според него, първите осезаеми негативни ефекти ще се усетят в следващи мандати под формата на изтласкване на нелихвените от лихвените разходи, т.е. свиване на бюджетните кредити за публичната сфера. А в по-дългосрочен хоризонт ще дойдат и затруднения и оскъпяване на самото рефинансиране на дълга. Познато от 90-те години, който го е наблюдавал – една от предпоставките да стигнем до монетарната и финансова криза 1996 година, пише експремиерът.
Орешарски обясни, че се притеснява от големите и продължителни във времето бюджетни дефицити, особено при действащия у нас Валутен борд. За съжаление, след 2009 година бюджетните дефицити са практика, т.е. те вече станаха хронични. Преди това три български правителства водиха благоразумна фискална политика на малки дефицити или бюджетни излишъци, казва той. Според бившия премиер, приватизацията и дългът не са алтернативи на бюджетните дефицити. Те са начини за неговото финансиране. Самият министър се обяви срещу бюджетните дефицити, но не виждам да отстоява по-активно позицията си за фискална консолидация, пише още Орешарски.
