Хората у нас не искат да полагат тежък физически труд
Охранител е най-търсената професия, за която искат да се обучават българите. Това обявиха от Националната агенция за професионално образование и обучение.
8620 души са получили подобно обучение през 2011 г., а през миналата година тренинг са преминали 11 457 души. Почти тройно е нараснал интересът към професията "пътен строител", като през 2012 г. обучените са вече 8099 души, докато година по-рано са били едва 3295 души.
Все повече българи искат да развиват малък и среден бизнес, поради което придобиват такъв тип професионална квалификация - общо 6621 души за миналата година. Засилен интерес има и към получаване на познания и умения, свързани с озеленяване и цветарство.
Разцвет претърпяват и обученията, свързани с вътрешни и международни превози на товари, както и тези в сферата на икономиката, мениджмънта, екологията и опазването на околната среда. Постепенно залязват професиите, които са свързани с много тежък физически труд.
Сред новите професии, за които се извършват обучения, са "организатор на интернет приложения", "преводач - жестомимичен език", "изпълнител на термални процедури в балнеологични и други възстановителни центрове", "парамедик", "болногледач", "здравен асистент", "техник на възобновяеми енергийни източници" и "техник реставратор".
През последните 4 години в центровете за професионално обучение са преминали тренинги 357 000 българи. 83 000 от тях са преминали през пълния курс на подготовка и са се сдобили със свидетелства за професионална квалификация.
Най-голям интерес към професионалното обучение, предлагано от центровете, има в столицата. Във Видин и Смолян интересът на хората към професионалното обучение е свързано с желанието им да се преквалифицират, за да си намерят работа, тъй като безработицата в тези райони е висока, коментира инж. Красимира Брозиг, главен секретар на Националната агенция за професионално образование и обучение.
Агенцията по заетостта е най-големият инвеститор в професионалното обучение, като чрез нея са били обучени 40% от гражданите, 19% сами са си платили, а финансиране с европейски средства е покрило професионалната подготовка на 34% от курсистите.