В момента е известен само един пример за съществуващ пандемичен пул - в САЩ
Пандемията от COVID-19 доведе много бизнеси до рязко спиране. Това насочи общественото внимание към факта, че полиците за прекъсване на бизнеса, предлагани от европейските и глобалните
застрахователи, не покриват загуби понесени в резултат от пандемия. Тази ситуация предизвика натиск върху застрахователния сектор в много страни-членки, а и на общоевропейско ниво от страна на
Европейската комисия и Парламента. Ресорните служби от ЕК не скриха раздразнението си от казуси, при които изключените рискове не са недвусмислено посочени и при които, от гледна точка на
Комисията, застрахователите се опитват да избегнат задълженията си и не третират честно потребителите, коментират от Асоциацията на българските застрахователи.
Отвъд реакцията към настоящите предизвикателства, както ЕК, така и EIOPA се фокусират върху въпроса как да бъдат покривани оттук нататък бъдещите загуби при пандемии и каква роля би могъл да има
застрахователният сектор.
В очакване на дебата за бъдещо покритие за пандемия обсъжданията как да се посрещнат загубите от евентуални бъдещи пандемии вече започнаха в много страни-членки, както и на ниво на Insurance Europe
и на ниво на Паневропейския застрахователен форум. Фредерик дьо Куртоа, заместник-председател на Insurance Europe и Генерален мениджър на Дженерали Груп сподели мнение, че е необходимо да се проучи
възможността за създаване на Европейски пул за пандемични рискове.
Във Франция има видим натиск от страна на правителството върху застрахователната им асоциация (FFA) до юни тази година да се изработи предложение за застрахователно покритие на икономическите
последици на "големи събития" като епидемии, пандемии или кибер-атаки, за което
ИНСМАРКЕТ вече писа. Дискусията във Франция привлича особеното внимание на европейските регулатори.
В момента е известен само един пример за съществуващ пандемичен пул - COVID-19 Business and Employee Continuity and Recovery Fund в САЩ, подкрепян от широк бизнес консорциум, включващ и
застрахователната индустрия. Фондът ще се управлява от Министерството на финансите на САЩ, а ролята на застрахователите и други частни организации ще бъде да обработват и да насочват документите на
бизнесите, търсещи подкрепа. Все още фондът не функционира и сумата на вноските в него на различните участници не е известна.
Каквото и да е решението за покритие на пандемичния риск - дали ще е на национално, или на европейско ниво, то трябва да отчита факта, че за разлика от други рискове (като природните бедствия
примерно), загубите от пандемия имат тенденцията да са хомогенни и потенциално засягащи милиони хора и бизнеси едновременно и глобално. Това означава, че някои от базисните принципи на
застраховането не важат. В общия случай пандемията е системен риск и като такъв той не може да бъде покрит чрез настоящия бизнес модел в застраховането, където диверсификацията на риска е
необходимо условие. Освен това, не е налице ясен и предвидим срок на пандемията, което означава, че потенциалните загуби могат да са безкрайни и като такива – незастраховаеми. Тези обстоятелства
обясняват защо този риск е труден за застраховане и се изключва от повечето договори.
Очертава се трудна дискусия, като европейските политици целят да отговорят на обществените очаквания за по-добра защита в бъдеще, а в същото време доводите на застрахователите имат по-слаба
чуваемост. Сред въпросите, които трябва да се адресират в тази дискусия са: какви да бъдат ролите на застрахователния и на публичния сектор както в събирането на премиите, така и в покриването на
щетите; доколко би било възможно да се възприеме общоевропейски подход за покритие на пандемичния риск; какви превантивни мерки са необходими, за да се ограничат загубите в случай на пандемия и
така рискът да стане подлежащ на застраховане?
Предвид мащаба на загубите, които трябва да бъдат покрити, е ясно, че пандемията не е риск, който може да се носи самостоятелно от застрахователната индустрия или от публичния сектор. Затова
застрахователите започват да проучват възможностите за пандемичен пул заедно с правителствата на основата на публично-частно партньорство. Подобни партньорства съществуват в много страни-членки за
покритие на катастрофични рискове като тероризъм или природни бедствия. Те може да се окажат единственото жизнеспособно решение за покритие на пробойната в защитата при пандемия.
Междувременно, на последния Изпълнителен съвет на Insurance Europe, който се проведе на 29 април, се очертаха позициите на застрахователните гилдии от различните държави. Някои асоциации, като
италианската и немската, изразиха предпочитание за общоевропейско решение, изтъквайки предимствата на диверсификацията и на общата политика на превенция. На противоположна позиция бяха асоциациите
от Финландия, Швеция, Франция, Австрия и Чехия, които виждат решението само на национално ниво поради спецификите на всеки отделен пазар.
