Общинските и държавните болници изразходват почти всичките си приходи, докато в частните част от парите се заделят за инвестиции, сочи той
Общинските и държавните болници изразходват почти всичките си приходи, докато в частните част от парите се заделят за инвестиции.
Такива данни бяха изнесени по време на дискусия за болничната реформа в рамките на Икономическия форум за Югоизточна Европа.
Според доклада за финансовото състояние на болниците, представен от Живко Иванов, в общинските и държавните лечебни заведения близо 40% от средствата отиват за закупуване на суровини и материали, докато в частните за същото нещо се заделят около 31%. Според Иванов възнагражденията за медиците нарастват като процент от приходите Общинските болници заделят близо 50% от печалбата си за заплати, при държавните процентът е 46%, а при частните – 37%.
Финансовото правило обаче гласи, че ако едно лечебно заведение изразходва над 40% за възнаграждения, започва да работи на загуба.
От данните стана ясно, че към края на 2013 г. в България работят 375 лечебни заведения, а ръстът им през годините се дължи на тяхното профилиране.
Големите болници по отношение на приходите са държавните Общинските изостават, а частните все още остават с доста ниски печалби, които може да доведат до консолидация.
С 300 млн. лв. са нараснали приходите на лечебните заведения у нас от 2006 г. до 2013 г., става ясно още от данните. Задлъжнялостта достига 670 млн. лв., като общият обем задължения са текущи.
Официалните средства, доплащани от пациентите, варират между 350 и 400 млн. лв. годишно.
Нетният оборотен капитал пък сочи, че болниците могат да покрият едва 20% от задълженията си чрез парите, с които разполагат в момента. Това от своя страна показва, че те вече са изхарчили 80% от парите си за следващата година.
Докладът срещна неодобрението на редица от участниците във форума, а Живко Петров поясни, че данните са събрани от публичните финансови отчети на лечебните заведения.
