Само 5 на сто от осигурените биха насочили парите си в Сребърния фонд, сочи прогнозата
Предложените промени в пенсионното осигуряване не стъпват на правен или икономически анализ. Пропагандираният и наложен "избор" в пенсионното дело е фалшив и равносилен на отказ от
спестявания. Това сочи доклад на Института за пазарна икономика за пенсионната реформа и предложенията за промени в КСО,
дискутирани в последните месеци. Автори на доклада са д-р Десислава Николова, Калоян Стайков, Петър Ганев и д-р Красен Станчев.
От гледище на Конституцията и действащия модел на пенсионна система (допълващи се, а не конкуриращи се стълбове) този "избор" променя характера на средствата - от лични и частни те стават солидарни
и държавни. Същото важи и за предполагаемите, но засега недействителни, възможности за многократен избор между солидарния и личния стълб. Те биха имали някакво значение, ако декемврийската
"реформа" бъде отхвърлена от Конституционния съд и те бъдат представени като алтернативна уредба, сочи оценката на ИПИ.
Ефектите за осигурителните лица, невъзпротивили се на внасянето на техните пенсионни отчисления в НОИ, са противопоказни на общата цел за подобряване на пенсионния модел, в т.ч. на обявената цел на
"реформата": ограничаване на дефицита в солидарния стълб и осигуряване на адекватна пенсия. Възможността за прехвърляне на средства от частните фондове към солидарния стълб подкопава смисъла на
пенсионния модел, лишава направилите този избор от втора пенсия и увеличава дефицита на НОИ в дългосрочен план. Рискът от последващи промени в пенсионното дело, които да застрашат личните партиди и
на тези, които нямат желание да ги местят в солидарната система, също не може да бъде пренебрегван, предупреждават икономистите. Те са категорични, че идеята за прехвърляне на средства от личните
партиди в солидарния стълб по никакъв начин не решава проблемите на пенсионната система в страната.
От ИПИ изчисляват, че ефектът от преместените партиди (евентуално в Сребърен фонд) би бил в рамките на максимум 330 млн. лв., което е равностойността на 5% от натрупаните до момента 6,6 млрд. лева
в частните фондове.
По-вероятно е тази сума да бъде доста по-ниска, около 200-250 млн. лв., тъй като е логично подобен избор да направят лицата с по-малки партиди. Те биха търсили по-висока пенсия от солидарната
система, поради малко натрупвания по личната си партида.
Освен преместването на партидите, ще последва и насочване на бъдещите вноски на преместилите се към НОИ. Ефектът в рамките на една година от евентуалния избор на тези 170 хил. лица би бил в рамките
на 70 млн. лв. допълнителни приходи в НОИ. Това е около 1% от бюджета на НОИ за изплащане на пенсии в рамките на една година, т.е. положителният ефект за дефицита на НОИ (равен на близо 5
млрд. лева), дори в краткосрочен план, е незначителен.
От управляваните в универсалните пенсионни фондове 6,9 млрд. лв., депозитите са 0,42 млрд. лв. или 6,26%, дълговите книжа - 3,8 млрд. лв. (56,2%), а дяловите участия - 1,8 млрд. лв. (27,3%).
Поставянето под риск дори само на част от тези активи ще влоши управлението на целия портфейл и най-вероятно ще мотивира допълнителни регулации и надзор, смятат експертите.
Те прогнозират няколко последици, сред които:
- Загуба на ресурс за банки, бюджет и капиталов ресурс;
- Недостатъчност на средствата за покриване на дефицитите в ДОО, нарастване на тези дефицити;
- Разширяване на трансферите от централния бюджет и двойното финансиране на НОИ от гражданите;
- Обратна селекция на "спестителите” в НОИ;
- Изтласкване на пазарните и господство на (предимно) политически рискове в пенсионното дело;
- Преоценка на номиналния и имплицитния държавен дълг;
- Загуба на спестявания и инвестиции.
В анализа се предлага преосмисляне на промените от декември 2014 г. Сред идеите на ИПИ са в солидарния стълб да бъде ограничено ранното пенсиониране, да се увеличи пенсионната възраст, както и да
бъдат направени промени при отпускането на инвалидните пенсии.
При втория стълб и частните фондове препоръката е въвеждането на възможност за поемане на различен риск спрямо профила и избора на осигурените лица, тоест въвеждане на мултифондовете; намаляване на
таксите, ясно дефиниране на фазата на изплащане.
Не на последно място, необходими са международни сравнения, съобразяване с международния опит и съвети от МВФ, Световната банка и ЕС и полагане на усилия да не се повтарят грешките на Унгария и
Полша. Например, статистиката на пенсиите в страните от ОИСР показва, че брутният коефициент на пенсионно заместване при тях е 54,5%, а нетният (т.е. с отчитане на данъчното облагане преди и след
пенсиониране) този коефициент е 66%. Пак според ОИСР, за България тези стойности са съответно 84,5% и 108%. Тези данни означават, първо, че в системата има резерви, и, второ, че коефициените могат
да се пресмятат по-коректно, заключават от ИПИ.
