870 000 души у нас работят на минимална заплата и продължават да са бедни
"Да не забравяме, че в коалиционното споразумение има предвидена актуализация на бюджета от 1 юли. Една възможност, която може би също ще се обсъжда, е едно по-малко увеличение сега, от 1 март на
минималната заплата, и възможно второ увеличение – от 1 юли, за да може на стъпки тя да се приближава към числа, които са много по-близки до издръжката на живот." Това каза за предаването "Неделя
150” на БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Преди да влезем в еврозоната правителството има амбиция МРЗ да нарасне значително от сегашните нива, поясни той. "Това трябва да стане в рамките на две години. Най-вероятно в тези две години ще
имаме повече от едно увеличение годишно на минималната работна заплата. И тази, и следващата година."
"Официалните данни на НСИ за инфлацията, са за 7,3% ноември спрямо ноември. За декември се правят предварителни разчети – ще мине 8% кумулативната инфлация. Средногодишната за 2021 г. сигурно ще
бъде малко по-ниска. Но всички знаем, че тази инфлация, която ние виждаме, а именно на малкото потребление, на малката кошница е два пъти по-висока, може би 15-20% и има стоки като олиото, които
минаха 50% на годишна база", коментира Пламен Димитров в предаването "Неделя 150". По думите му това е основният аргумент за движение на доходите нагоре – поне с 15%, не само на МРЗ.
870 000 души у нас работят на минимална заплата и продължават да са бедни, подчерта Димитров.
"Едно е сигурно – през 2022 е нужен повече ръст от сегашния, заложен от кабинета: както на МРЗ, така и на средната. Освен това всички обезщетения и пенсиите трябва да растат съобразно с тези
числа. Заложените 6,1% ръст на пенсиите от 1 юли очевидно няма да стигнат. Според нас 6,1% увеличение няма да даде възможност да решим този проблем, който депутатите създадоха с тези 120 лева, а
именно да няма пенсии от 1 юли, които да са по-ниски от сбора на пенсията плюс добавката. Това най-вероятно ще значи двойно увеличение от това, което се предвижда", изтъкна Пламен Димитров.
През антикризисните добавки към пенсиите се разрушава пенсионната система, категоричен е Димитров, който акцентира върху връзката между приноса към тази система и правата, която се губи за огромна
част от пенсионерите.
Управляващите не са готови за разговора за данъчна реформа и това е жалко, заяви още той.
По думите му механизмите на компенсиране – на доходи, обезщетения и пенсии ще бъдат ключови през следващите две години.
