Генерално икономическите перспективи пред държавите от Европа през тази година също не са добри, обяви държавният глава
"Правителството, макар и в оставка, носи пълната отговорност за управлението на държавата до момента на назначаване на ново правителство". Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев в началото на
днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, съобщи БГНЕС.
"Правителството трябва да положи всички възможни усилия за опазване на гражданския мир, за недопускане на ескалация на напрежението, за запазване на стабилността на страната. Необходимо е
правителството да отговори на обществените очакванията и да изпълни поетите ангажименти. Например, незабавни проверки на ЕРП-тата и на ДКЕВР, публичност на сключените договори, предприемането на
необходимите мерки за намаляване на цената на тока с 8%", поиска Плевнелиев.
"Хората получават сметките си за ток и за януари месец, но голяма част от тях не са наясно какво точно плащат и трябва да се даде ясна и точна информация от регулаторите. Точно в този момент имаме
нужда от силен работещ регулатор и аз се надявам, че ДКЕВР ще си свърши работата ефективно и отговорно, въпреки че в момента неговият състав е оставка", коментира той.
"Свикването на извънредното заседание на КСНС беше предизвикано от нарастващото напрежение в страната и от належащата необходимост да се намерят подходящите инструменти за разрешаване на кризата.
Ескалират исканията на протестиращите. Те се отнасят с огромно недоверие към политическите сили и протестират за всичко. Хората се обявяват срещу политическата система, партиите, институциите,
корупцията, монополите, олигархията, сметките за ток, ниските доходи, безработицата и много други. В неделя протестираха около 150 000 в над 40 града в цялата страна. Трупа се сериозно обществено
недоволство в сферите на здравеопазването, образованието и околната среда", заяви още държавният глава.
"Не трябва да допуснем да се дестабилизира фундаментът на държавността и институциите. Парламентът преди началото на протестите се ползваше с много ниско обществено одобрение. Трябва да действаме
отговорно. Ситуацията е усложнена, не само в България, но и Европа, както в политически и икономически, така и във финансов аспект. Генерално икономическите перспективи пред държавите от Европа
през тази година също не са добри", добави той.
Заседанието на КСНС е посветено на рисковете и заплахите за сигурността и стабилността на страната, произтичащи от политическата и социалната криза, в която се намира страната. Доклади ще изнесат
вицепремиерът и министър на вътрешните работи в оставка Цветан Цветанов и председателят на ДАНС Константин Казаков. Финансовият министър в оставка Симеон Дянков пък ще предостави на членовете на
КСНС информацията за финансовото състояние на държавата и за изпълнението на бюджета.
Заседанието на КСНС започна със скандал. Лидерът на Атака Волен Сидеров поиска заседанието на КСНС да бъде открито за медиите и да бъде предавано на живо, но президентът Росен Плевнелиев,
позовавайки се на законодателството отказа да направи това, вследствие на което Сидеров реши да напусне заседанието още преди членовете му да са започнали работа по същество.
Междувременно народните представители от „Ред, законност и справедливост” днес внесоха в деловодството на Народното събрание проект за решение за провеждане на референдум за свикване на Велико народно събрание с цел приемане на нова конституция.
Също днес стана ясно, че държавният глава е информирал председателя на ЕК Жозе Барозу за обстановката в България. "Процесите, които се случват в България, имат демократичен характер и са в духа на
европейските ценности за върховенство на закона и справедливост за гражданите" - това е уверил президентът в телефонен разговор с Барозу.
Жозе Барозу е посочил, че Европейската комисия следи внимателно обстановката у нас и е благодарил, че процесите в страната протичат по демократичен начин, според официалното прессъобщение на
президентството.
На 6 март президентът Росен Плевнелиев ще направи еднодневно работно посещение в Брюксел и ще се срещне с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и с президента на Европейския съвет Херман Ван
Ромпой.
